Вернер Гит ПИСАНО Е...

чудовище (Zürcher), морско страшилище (Jerusalemer), гигантска
риба (Schlachter), огромна риба (New International Version). Старозаветният
пасаж, на който се позовава Той, се намира в Йона 1:17:
„А ГОСПОД определи една голяма риба да погълне Йона. И Йона
беше в корема на рибата три дни и три нощи.“ В книгата на пророк
Йона мисълта за възкресението на Иисус все още е така дълбоко
скрита, че изобщо не се вижда директно. Иисус пръв установява
връзката с това в Своите проповеди. Ако потърсим още по-далечна
отправна точка, то без съмнение ще я намерим още в разказа за
сътворението.
При създаването на животните на петия и шестия ден от сътворението,
биват назовани (като пример) само няколко големи класа животни,
като „всякакви живи същества във водата, крилати птици,
добитък, пълзящи и земни животни“. Затова е странно, че в такова
общо изброяване, едно определено животно се споменава по име:
„И Бог създаде големите китове и всяко живо същество, което се
движи, от които водата гъмжеше“ (Бит. 1:21). Животинският вид,
определен от Лутер с думата китове, е предаден в други преводи
с големите морски чудовища (Elberfelder, Блага вест 1982 г.),
или големи водни животни (Menge, Zürcher). Също и английската
Revised Standart Version характеризира с great sea monsters точно
тази дума, която се появява в Матей 12:40 (ketos). Тъй като в
Библията няма нищо случайно, а зад всичко стои един по-дълбок
смисъл, то тук можем да установим нещо забележително: Чрез
споменаване по име само на този единствен вид в разказа за сътворението,
още тук – макар и доста скрито – се дава първата насока
за възкресението на Иисус. Това голямо водно животно се посочва
специално, поради духовната си значимост, защото то е онзи вид,
който ще погълне Йона, а това събитие от своя страна ще бъде знамение
за възкресението на Иисус. Така описаният ред свидетели е
общо илюстриран като средната пътека на фиг. 11 (вж. гл. 8.3).
Изводи: От предходните два внушителни примера можем да разчетем
някои принципи за божественото откровение, установени като
общовалидни и при разглеждането на други текстове:
• Бог често започва Своето откровение с едно подробно изявление,
което след това продължава да се развива поетапно. В края
126