Вернер Гит ПИСАНО Е...

4. Призив към вяра: Посланието на пророците призовавало на
онова време към лична вяра, а днес също така поставя пред нас
неизменното предизвикателство за решение: „С кого сте (1 Лет.
12:18); на кого ще служите (Ис. Нав. 24:15); кой е вашият Господ
и Бог (Йн. 20:28)?“ Макар и отделното послание да говори за една
близка историческа ситуация, то сумата от всичките пророчества е
насочена към решителното ново Божие начало, към Иисус Христос
(напр. Ис. 9:6; Ис. 53; Зах. 9:9). Така че кривата на пророчествата
се простира от насоките към Новия Завет на Бога (Ерем. 31:31)
и стига до изпълнението на последното предсказание. Историята
се стреми към момента на Пришествието на Иисус в сила и слава.
Още преди първото идване на Иисус на този свят, пророците
на Стария Завет са виждали Неговото славно пришествие в края
на дните (Дан 7:13, Зах. 14:4-5). Ако разглеждаме всичките пророчества
като един призив към Иисус, макар и на места малко скрит,
но при все това доста решителен, и ако действаме според него, то
тогава сме разбрали Божията воля по правилния начин.
5. Двойно тълкуване: Зад първоначалното буквално значение на
едно пророческо твърдение често се крие и духовен смисъл. Многобройните
събития в историята на Израил са пример за това: „А
всичко това им се случи за пример и беше записано за поука на нас“
(1 Кор. 10:11). Символичният аспект обикновено излиза ясно наяве
едва в Новия Завет. Пример: Ударената от Мойсей скала в планината
Хорив, за да напои народа (Изх. 17:1-6), символично представлява
Христос, който на хълма Голгота е бил ударен за нашето
спасение (1 Кор. 10:4).
7.3. Някои често привеждани възражения срещу
пророческото слово
Понякога от критици и модерни тълкуватели на Библията, настроени
скептично спрямо нея, но също и от искрено търсещи хора, повлияни
от духа на времето, се изказват възражения срещу пророческото
слово. Затова тук ще анализираме някои от тях.
Възражение В1: Пророчествата са се изпълнили случайно с течение
на времето. В повечето случаи изпълнението на едно пророчество
без силата на Божието действие е напълно немислимо. Така
162