Вернер Гит ПИСАНО Е...

Christus’, ‘sola scriptura’ и ‘sola fide’ Лутер е поствил постоянни
пътеводители за всички библейски теологии.“
Атаките срещу Библията започнали скоро след Реформацията,
а днес те са достигнали безпрецедентен размер. Не резултати от
научни изследвания, подлежащи на проверка, а единствено философски
доктрини са подемали борба против Библията. Колкото и
различни да са били отделните философии на Лесинг, Кант, Фойербах,
Хегел, Спиноза, Маркс, Блох, Хайдегер, Ясперс и др., в едно
обаче те са еднакви – в отхвърлянето на библейската претенция за
истинност. Хората са развивали мирогледи и понятия за истинност,
съзнателно отделени от Библията и от Бога. По-надолу ще се занимаем
малко по-подробно с Кант, тъй като неговото влияние се
простира чак до наши дни.
Имануил Кант (1724 – 1804 г.) отстранил от Библията всичко,
кое то му изглеждало, че се подвизава „извън границите на самия
разум“. Прокламираната от него максима (най-висш принцип) пренася
установените от Божието слово мащаби в произвола на човешкия
разум. Заедно с Лесинг (1729 – 1781 г.) те биват наричани
„Двете звезди на Просвещението“. Кант определя Просвещението
като „излизане на човека от незрелостта, за която сам си е виновен“.
Кант е израснал във вярващо семейство и бил възпитан като пиетист.
Родителите му били под духовното влияние на Филип Якоб
Спенер (1635 – 1705 г.), бащата на пиетизма. Младият Кант обаче
още като студент се обръща към духа на Просвещението. След
смъртта на баща си той прекъсва започнатото обучение по теология
в полза на философски и други занимания. Изненадващо е, че
дори и Дарвин започва да изучава теология, след което, точно като
Кант, се противопоставя на Библията. Ницше е син на пастор и
също става яростен критик на Библията. Достоевски пише: „Ако
Бог не съществува, тогава всичко е позволено.“ Тази сентенция е
една експлозивна смес от анархичен триумф и нихилистично отчаяние.
Тя описва централния етичен проблем на модернизма. А Кант
е допринесъл значително за това. Той е спомогнал за отстраняването
на Бога. Кант твърди, че нашите възможности за познание
са изключително ограничени. Въпреки това нашият мозък посто-
83