Вернер Гит ПИСАНО Е...

преценка на погрешни предпоставки, неправилни теории, формулировки
и развития в разнообразните науки. Още веднъж ще подчертаем,
че при нашата преценка относно науките, става въпрос
само за онази област 5 на фиг. 3 и 4, при която Библията прави
важни научни твърдения. Тъй като Библията не съдържа никакви
аспекти на интегралното смятане или квантовата механика, тя и
не предявява претенции да ги коригира или да открива евентуални
грешки. Поради това в подобни случаи неправилният начин на мислене
следва да се изяснява в рамките на съответните дисциплини.
Но има и много други науки – особено тези, в които човекът и човешкият
образ играят някаква роля – за които правилната научна
основа може да се вземе само от Библията. Никъде не съществува
безусловна наука. Тази система от предпоставки винаги се определя
аксиоматично (т.е. не е доказуема). Ако тя е погрешна, то изградените
на нейна основа идеи нямат устойчив фундамент. Използвайки
примери от различни научни дисциплини, ще покажем някои
погрешни начини на мислене.
1. История: Тъй като Библията разказва за изобилие от събития в
пространството и времето, то основателно можем да я определим и
като историческа книга. За разлика от светската история Библията
разглежда историята на човечеството от съвсем различни перспективи:
• Развитието на историята става в зависимост от Божието управление
(съд и милост).
• На въпроса за смисъла се отговаря отрицателно от светската
история (очакване на гибел), докато Библията ни дава съвети
относно това (пример и предупреждение: 1 Кор. 10:1-11), и ни
насочва към целта (Мт. 24:30).
• Историографията на Библията се простира от началото на света
и хората до последния ден на световната история.
• Значимостта на историческите събития в Библиятае коренно
различна в сравнение с тази в светската историография. За римския
император Август (63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) например
е говорил целият тогавашен свят и той е тема на многобройни
исторически произведения. В Библията обаче той се появява
само в едно допълнително изречение (Лк. 2:1). На истинския
Господар – Царя на царете – светската историография не обръ-
75