Вернер Гит ПИСАНО Е...
Вернер Гит ПИСАНО Е...
Вернер Гит ПИСАНО Е...
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
преценка на погрешни предпоставки, неправилни теории, формулировки<br />
и развития в разнообразните науки. Още веднъж ще подчертаем,<br />
че при нашата преценка относно науките, става въпрос<br />
само за онази област 5 на фиг. 3 и 4, при която Библията прави<br />
важни научни твърдения. Тъй като Библията не съдържа никакви<br />
аспекти на интегралното смятане или квантовата механика, тя и<br />
не предявява претенции да ги коригира или да открива евентуални<br />
грешки. Поради това в подобни случаи неправилният начин на мислене<br />
следва да се изяснява в рамките на съответните дисциплини.<br />
Но има и много други науки – особено тези, в които човекът и човешкият<br />
образ играят някаква роля – за които правилната научна<br />
основа може да се вземе само от Библията. Никъде не съществува<br />
безусловна наука. Тази система от предпоставки винаги се определя<br />
аксиоматично (т.е. не е доказуема). Ако тя е погрешна, то изградените<br />
на нейна основа идеи нямат устойчив фундамент. Използвайки<br />
примери от различни научни дисциплини, ще покажем някои<br />
погрешни начини на мислене.<br />
1. История: Тъй като Библията разказва за изобилие от събития в<br />
пространството и времето, то основателно можем да я определим и<br />
като историческа книга. За разлика от светската история Библията<br />
разглежда историята на човечеството от съвсем различни перспективи:<br />
• Развитието на историята става в зависимост от Божието управление<br />
(съд и милост).<br />
• На въпроса за смисъла се отговаря отрицателно от светската<br />
история (очакване на гибел), докато Библията ни дава съвети<br />
относно това (пример и предупреждение: 1 Кор. 10:1-11), и ни<br />
насочва към целта (Мт. 24:30).<br />
• Историографията на Библията се простира от началото на света<br />
и хората до последния ден на световната история.<br />
• Значимостта на историческите събития в Библиятае коренно<br />
различна в сравнение с тази в светската историография. За римския<br />
император Август (63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) например<br />
е говорил целият тогавашен свят и той е тема на многобройни<br />
исторически произведения. В Библията обаче той се появява<br />
само в едно допълнително изречение (Лк. 2:1). На истинския<br />
Господар – Царя на царете – светската историография не обръ-<br />
75