Вернер Гит ПИСАНО Е...

Училището и висшето образование не ми създадоха големи интелектуални
затруднения, така че аз относително бързо се дипломирах
последователно като строителен инженер и професионален
педагог, като политолог и д-р по обществено-политическите науки.
Също толкова успешна изглеждаше и професионалната ми
кариера – първо като докладчик в Германския Бундестаг, после
като управител на Федералната камара на архитектите и накрая
като управляващ член на настоятелството на Германската пътна
лига, водеща асоциация в Бон. Спечелих много пари и инвестирах
в недвижими имоти, а и след няколко опита бях щастливо женен.
Изобщо съществуваше една добре подредена фасада на благополучие,
точно каквато се вписваше в „духа на времето“ след Втората
световна война. Но външният вид лъжеше.
2. Сцена с ретроспекция: Всъщност аз бях роден евангелист, кръстен
и конфирмиран, точно като двамата си братя. Но с ясно изразените
си религиозни, философски и артистични заложби, аз останах
аутсайдер в семейството, с когото нито родители, нито учители и
пастири можеха да направят нещо разумно. Занятията по конфирмация
в най-добрия случай възприемах като библейска „история“,
без да чуя посланието за спасение. Също така и църквата опознах
по същество като една секуларизирана икономическа институция.
Още като дете и юноша имах искреното желание за познание, религиозен
дом и прогласяване. Но там нямаше никой, който да ми
повлияе съзидателно. Чувствах се душевно самотен. Затова наред
с училището и следването си, аз „поглъщах“ всичко, което намирах
като философски произведения – от гръцката философия и
религия, през идеалистичния хуманизъм, рационализма на Декарт
и Кант до натурализма и материализма на Русо, Фойербах, Хегел,
Маркс и др. Но така и не можах да намеря духовна родина, тъй като
при всички тези философски формулировки и направления сравнението
между претенциите и реалната действителност куцаше. Разочарован,
аз се обърнах към големите религии. Мислех, от дългия
си опит, че съм опознал християнството като лицемерно. Така че
потърсих божествените истини в египетските и ацтекските идоли,
при Лао Дзъ, в исляма, в хиндуизма и будизма. Получи се една повърхностно
задоволителна, смесена композиция: един антропософ-
218