Вернер Гит ПИСАНО Е...

ски пантеизъм с много пророци, който ми изглеждаше потвърден
от най-новите научни постижения.
3. Сцена: Преди по-малко от четири години изживях трагичния
край на брака си, не поради смъртта на жена ми, а по съвет на един
психотерапевт. Вследствие на разностранните природорелигиозни
феномени, астрологията и пантеизма моята съпруга – високоинтелигентна,
музикална и с добър външен вид – вече не беше съвсем
добре, за което и аз имах своята вина. Наложи се да се разделим.
Възникналата празнота аз опитах отново да запълня чрез
„осъществяване“ на детската си мечта за „познание и споделяне“.
Вложих всичките си знания и материални притежания, създавайки
една фондация, в която религията и научните познания трябваше
да се приближат взаимно. Хибридът на човешката себереализация
ме бе обхванал. Успоредно с професията си аз се отдавах с плам на
постигането ѝ. Изглеждаше, че всички светофари по пътя светеха
„зелено“. Но внезапно те преминаха на „червено“ – претърпях неуспех
и загубих всичко, цялото си имущество и всичката си самоувереност.
В замяна на това дойдоха пустота, страх, мисли за края
и болест. Цялата ерудирана фасада на благополучие се разтресе и
всичките убежища на себереализацията се обърнаха на развалини
и пепел. По модела на класическата трагедия сега оставаше да настъпи
и физическата смърт. Но се случи нещо друго.
4. Сцена: Какво правят в нашето проспериращо общество с един
болен? Изпращат го на лечение! Така през март 1984 г. аз заминах
за Бад Тьолц. Исках да дам на душата си поне някаква опора
и затова напълних куфара си отчасти с книги като Йогананда и
Бхагавад Гита. Но в стаята ми в санаториума имаше една малка
синя книга: издание Гидеон на Новия Завет! Бях ли го чел поне
веднъж истински? Не! Тогава аз се осмелих за пръв път. Бях очарован.
Четох Новия Завет отначало до край, от края към началото,
оставих всичко останало и намерих всички отговори, които винаги
бях търсил. Ощастливяващото чувство бе неописуемо и днес все
още е такова. Аз се обърнах към Бога и с течение на времето се
научих да се моля. Всичките си грехове, за които си припомних,
положих пред Иисус Христос и Го помолих за прошка и милост.
На Велики четвъртък 1984 г. аз за първи път съзнателно отидох
на Господната вечеря в една малка църква – на 49 години! Полу-
219