Вернер Гит ПИСАНО Е...

Искаме да добавим още един аргумент, който пояснява разликата
между Бога на Библията и Аллах на Корана:
Как изобщо може да се приведе в съгласие това, един и същ Бог да
е заявил следното?
• По времето на Иисус Бог изпраща Сина Си в света (Гал. 4:4), за
да пролее кръвта Си на кръста и да умре за греховете на хората
(Мт. 26:28). Той казва чрез Своя Син и чрез апостолите: „Никой
човек не може спаси сам себе си; вие се нуждаете от Спасител (1
Тим. 2:6). Този единствен Спасител е Моят Син Иисус Христос
(Деян. 4:12). Аз ви давам твърдо обещание: ‘Всеки, който вярва
в Моя Син, има вечен живот’ (Йн. 3:16). Моят Син е единствената
врата към небето (Йн. 10:9). Всички останали религии са
идолослужения и следователно човешки изобретения, които не
могат да спасяват (Откр. 21:8). Те са само бляскави миражи в
безнадеждната пустиня на погибелта. Но вие, които вярвате в
Моя Син и Го следвате, можете да се радвате и да знаете още
днес: ‘Вие имате вечно гражданство на небето’ (Фил. 3:20).“
живия Бог на Библията и Неговия Син Иисус Христос. Библията ги определя като „идоли“
(Езек. 30:13), „други богове“ (Ис. Нав. 24:2), „боговете на народите“ (4 Царе 18:33)
или боговете на отделните народи (Съд. 10:6), а също и „гнусотия“ (3 Царе 11:5,7). Един
идол – независимо дали има видима форма от камък, дърво или метал, или пък е почитан
като невидим „бог“ – не съществува като действително живо същество, а само в
съзнанието на хората. Той не може нито да помага, нито да спасява (Ис. 44:10). Пророк
Исая казва: „Вятър и празнота са излените им идоли“ (Ис. 41:29). Библията подчертава
по един недвусмислен начин, че в своите религии хората всъщност са си определили
безбройни богове (напр. староегипетските богове Анубис, Ра, Изис; гръцките Зевс, Дионисий,
Артемида, Афродита; езическите богове по време на СЗ Ваал, Дагон, Ашера;
ислямския бог Аллах, хиндуистките богове Брахма, Вишну, Шива, бога на индианците
Маниту): „Защото, дори и да има така наречени богове – било на небето или на земята,
както има много богове и много господари – за нас има само един Бог – Отец, от когото
е всичко, и ние за Него; и един Господ – Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез
Него“ (1 Кор. 8:5-6). Служението на идоли не е неутрален въпрос. В разказа за изкушението
(Мт. 4:8-10) дяволът изисква от Иисус да му се поклони. Но Той прогонва дявола
с един стих от Божието слово: „На Господа, своя Бог, да се покланяш и само на Него да
служиш.“ При идолослуженията обаче, според изявленията на Новия Завет, човек служи
на зли духове, на демони (1 Кор. 10:20) и по този начин в крайна сметка се покланя
на дявола, докато Иисус категорично е отказвал да направи това. Служението на други
богове, освен на живия Бог на Библията, е това, което Библията нарича идолопоклонство.
Този грях се числи към онези, които изключват човека от Божието царство (1 Кор.
6:9; 10:14; Откр. 21:8; 22:15).
155