Вернер Гит ПИСАНО Е...

става излишно онова, което Иисус казва на Никодим: „Ако не се
роди някой отново, не може да види Божието царство“ (Йн. 3:3).
Обръщение и новорождение (изчерпателно разгледани в „А другите
религии?“ [G8], гл. 6.2 и 7) са абсолютно задължителни условия за
влизане в Божието царство. Тези две страни на един и същ медал са
сърцето на една жива проповед. Църкви – безразлично с какво наименование
– в които тази централна точка от библейското учение
липсва, не насочват своите членове по пътя на вечния живот. Там
има „смърт в котела“ (4 Царе 4:40), и хората умират без да са чули,
какво може да ги заведе в небето. Колко трагично е всъщност, че
милиони хора ходят редовно на църква, но там никога не са чували
призива за обръщение към Иисус Христос! От Безел произтича
настойчивото предупреждение: „Човек може да протрие пейките в
църквата и въпреки това да бъде погубен.“
Спомням си за едни лекции в Мюнхен. Хората последваха призива
за обръщение. Сред тях бе и една католичка, идваща от среда, в
която трябваше да носи тежки лични товари. През една от вечерите
тя взе едно радостно решение за Христос. Спокойна и обзета от
радостта на спасените, тя си отиде вкъщи. Тъй като случаят ми
направи голямо впечатление, по-късно се обадих веднъж, за да се
осведомя как са се развили проблемите ѝ. Тя ми обясни, че е отишла
при свещеника си и му е разказала за своето обръщение. В отговор
на това „Божият човек“ я уверил, че католическата църква
има всичко, и тази стъпка била напълно излишна и погрешна. На
свещеника се бе удало да отмени решението на жената. И макар че
в онази вечер на своето решение тя си тръгна изпълнена с благодарност,
на моето обаждане реагира много ядосано. Аз размишлявах за
този свещеник – колко ли търсещи хора е отклонил от спасението?
Трябваше да си спомня за словото на Иисус: „Горко на вас, които
затваряте небесното царство пред хората; понеже сами вие не влизате,
нито влизащите оставяте да влязат“ (Мт. 23:13).
Всичко си е наред. Така пробудената съвест отново се успокоява“ („Проповеди в атака“,
1968 г.).
94