Вернер Гит ПИСАНО Е...

Относно броя на звездите той пише в своето произведение „Сидерус
нунциус“ (1610 г.):
„Има нещо наистина велико в това към многобройното число на
установените звезди, които сме можели да възприемем до днес с
нашите естествени възможности, да бъдат добавени безброй други
и пред очите си да поставим открито тези, които никога преди това
не са били виждани, като десетократно надхвърлим броя на старите,
вече известни звезди.“
Появата на този труд се счита за рождението на модерната астрономия.
Първият звезден каталог, създаден с помощта на телескопи,
произлиза от английския астроном Джон Фламстед (1646 –
1719 г.), в чиято „История Колестис Британика“ (1712 г.) са
били записани 2866 звезди. Фридрих В. А. Аргеландер (1799 – 1875
г.) и Едуард Шьонфийлд (1828 – 1891 г.) завършили през 1862 г.
своето 11-годишно „Бонско изследване“ на северното небе в ширина
от 89° до –2°. При това те регистрирали с помощта на телескопи
325 037 звезди до 9,5-та величина. Това количество също отговаря
само на една малка част от действителния им брой. Днешното знание
за неизброимостта на звездите е било утвърдено чрез божествена
информация в Библията още в момент, когато никой човек
не е подозирал това. По статистически оценки броят на звездите
е около 10 25 . Бог е казал на Еремия: „Както не може да се изброи
небесното войнство (= звезди) и да се измери морският пясък...“
(Ерем. 33:22). Също и в стиховете от Битие 15:5 и Битие 22:17 е
изтъкнат неизмеримият за човека брой на звездите; за Бога обаче
те всички са известни – Той ги е изброил и е дал име на всяка от
тях (Пс. 147:4).
б) За пространствената форма на земята в древността имало найстранни
представи: Вярвало се, че земята е плосък диск, плуващ във
водата, a небосводът над него го захлупвал като стъклен похлупак,
на който били прикрепени звездите. Погрешният възглед, приписващ
такъв мироглед на Библията, може да се опровергае дори чрез
една от най-старите книги на Библията. В Йов 26:7 са записани думите:
„Той (Бог) простира севера над празнотата, окача земята на
нищо.“ Галактиките са най-голямото натрупване на материя във
вселената и въпреки това, средно взето, в куб с дължина на страна-
60