Вернер Гит ПИСАНО Е...

посредством своите действия и изявления, се вписват в пагубната
традиция, започнала с притчата за пръстена 18 на просвещенеца, хуманист
и масон Готхолд Ефраим Лесинг от драматичната му пиеса
„Натан мъдрият“. При тези обстоятелства вече не е учудващо, че
холандският католически епископ Мартинус Мускенс например се
застъпва по телевизията за идеята, Бог всъщност да бъде наричан
Аллах 19 .
От горното изложение става ясно, че Богът на Библията и Аллах
на Корана в никакъв случай не са идентични. Разликите са твърде
съществени. За още по-ясна идентификация на истинския Бог,
Библията ни помага в 1 Йоан 2:22: „Кой е лъжецът, ако не този,
който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихристът, който отрича
Отца и Сина.“ Ние трябва да правим ясно разграничение между
Иисус Христос, Божия Син, и Неговия враг, антихрист. Молитвата
към Отца на Иисус Христос е насочена към живия Бог, молитвата
на мюсюлманите към Аллах е в духа на антихриста. В Псалм 96:5
Библията казва: „Всичките богове на народите са идоли 20 .“
18 Притча за пръстена: За Лесинг „Натан мъдрият“ представлява неговото излято в
драматична форма масонско верую. В пиесата Натан разказва притчата за трите пръстена:
Един богат човек от изтока притежавал един пръстен, който имал загадъчната
сила „да прави този, който го носи с доверие, приет от Бога и хората“. Той имал
трима сина и на всеки от тях завещал по един пръстен, който напълно приличал на
истинския, така че никой от синовете не знаел кой всъщност притежава истинския
пръстен. Накрая и тримата били поучени от един мъдър съдия, че би трябвало всеки
да действа така, все едно притежава истинския пръстен: „Всеки да се стреми ревностно
към неговата неподкупна, свободна от предразсъдъци любов! ... И така след
около милион години, аз ви каня отново пред този съд. Тогава на този стол ще стои
един по­мъдър човек от мен и ще каже: Давай!“ Трите пръстена в притчата символизират
трите религии – юдаизъм, ислям и християнство. С тази пиеса Лесинг се обръща
против Евангелието, според което Иисус е единственият Спасител. Според Лесинг, в
съответствие с мащаба му за толерантност, в този свят няма никаква възможност да се
узнае истината. Така че не е необходимо да се взема решение за вяра в една или друга
религия. Всичко това трябва да бъде отложено до съда – т.е. след смъртта. Едва тогава
ще се разбере кой е бил „истинският пръстен“. Противно на това Библията учи, че ние
можем да вземем решението за вярата си само в този живот, понеже отвъд стената на
смъртта това вече няма да бъде възможно (Мт. 25:46).
19 Информационно писмо № 245 на религиозното движение „Няма друго благовестие“,
декември 2007 г., стр. 2
20 идоли: Според библейската дефиниция идоли са всички онези богове и предмети,
които хората почитат, на които се покланят и принасят жертви, когато нямат предвид
154