Вернер Гит ПИСАНО Е...

• Божият мир, който е по-висш от всеки разум, се трансформира
в световен мир.
• Светият Дух повече не е „Утешителят, който ще ви води в цялата
истина“, а става „емоционалността на групата“.
• Господната вечеря вече не е „спомен за страданията и смъртта
на Иисус Христос, който се пожертва за нас“, а се превръща в
празнична вечеря.
Следователно авторитетът на Писанието като задължителен мащаб
за учение и живот, а също и като пътеводител към вечния живот
е окончателно отменен. Свидетелството на Писанието се превръща
в произволна сбирка на обусловени от времето, моментни
представи и норми, различни религиозни убеждения, разнообразни
мирогледи и противоречащи си богословски доктрини. Чрез лесното
и баналното определяне на всичко необикновено като „легенда“
и „мит“ се стига до отклоняване от претенцията за истинност и се
задейства безподобен разрушителен процес. Теологията не само
се нагажда към схващанията на времето, които пренебрегват и мразят
всеки авторитет, но тя дори се превръща в техен предшественик.
Гореспоменатите богословски доктрини напълно са изгубили
своя насочващ характер, какъвто е имала теологията по времето на
реформацията. Точно обратното [E1]: „Те вият заедно с вълците от
този свят и грачат с всичките врани на философското бунище на
тази земя.“ Богословската ликвидация на библейските истини отива
толкова далеч, че по времето на Съветския съюз в „Ленинградския
музей на атеизма“ се е „търсело да се докаже“ чрез богословските
творби на Рудолф Бултман и Херберт Браун, че Библията
все пак не може да е вярна [T1]. Книгите на двамата теолози стояли
отворени на съответните места, готови за справка. Руският коментар
за това гласял: „Тези двама учени са на същото мнение като
нас: Библията е книга с приказки.“ Каква забележителна ситуация!
Теолози стават адвокати на атеизма, както илюстрира сентенцията
на британския журналист Малкълм Мъгридж (1903 – 1990 г.):
„Месар, правещ пропаганда на вегетарианска храна, със сигурност
е рядкост, но теолозите със силно атеистични наклонности са толкова
много, колкто и боровинките в гората.“
Насочените срещу Библията хорски мнения и критики идват и си
отиват, но „Словото на нашия Бог ще трае до века“ (Ис. 40:8). За
97