Вернер Гит ПИСАНО Е...

човек живее оттогава насам, Библията нарича „духовна смърт“. И
поради това изкуплението чрез Иисус не е било извършено само
в Неговото тяло, а дял в спасението също така са имали душата и
духът Му:
Тяло: Бичуването от римските войници и страданията на кръста са
били неописуемо мъчение за тялото на нашия Господ Иисус. В известната
песен „О, свята глава, ранена и окървавена“ по същество
се изразява само аспекта на физическото страдание.
Душа: Също и душата е била напълно засегната от страданието,
както разбираме от стенанието на Иисус в Гетсимания: „Душата
Ми е пренаскърбена до смърт“ (Мт. 26:38).
Дух: Страданията на духа са още по-силно мъчение. Никой не може
да живее на тази земя без Божието присъствие. Даже и най-агресивният
атеист все още се ползва от Божиите благословения, като
получава всичко необходимо за живота си от творението. И дори
той да е неблагодарен, Бог не го изпуска от очи (2 Лет. 16:9а). Следователно
никой на земята не познава това състояние на пълно изоставяне
от Бога; едва когато отиде в погибел в отвъдния свят, неспасеният
човек ще изпита тази вечна нощ. Когато Бог натоварил
всички грехове на Него (Ис. 53:6), наред с физическата и душевна
болка Иисус понесъл и пълното отделяне на Духа 40 Си от Бога. Там
Иисус е претърпял пълното изоставяне от Бога, което Той, който
винаги е имал най-близко общение с Отца, не е познавал никога
дотогава. Бог повече не бил до Него. Съществува едно място в този
свят (= кръста на Голгота), където Божието присъствие остава
изключено. Тази най-голяма дълбина Иисус обобщава с думите:
„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Мт. 27:46).
40 При Сътворението, когато Божието дихание е било вдъхнато в тялото на човека, то
се е превърнало в духа на човека. Следователно той е най-възвишената част от триединството
дух, душа и тяло, тъй като той прави възможна връзката с Бога. Писанието прави
ясно разграничение между душата и духа (Евр. 4:12). Вследствие на грехопадението при
хората, които не са новородени, духът е мъртъв, т.е. човекът няма контакт с Бога. При
новорождението той оживява, така че ние можем да възприемем Божиите мисли. Тогава
Божият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии деца (Римл. 8:16). Когато
Божият Син е живял на земята, той същевременно е бил и човек, т.е. също като нас е
имал дух, душа и тяло. На кръста, когато Духът на Иисус бил отделен от Бога, Той е понесъл
наказанието на Божието оттегляне – Той е изстрадал погибелта и проклятието.
236