Вернер Гит ПИСАНО Е...

• Говори ли Библията действително с авторитета на живия Бог,
или се касае за едно човешко произведение?
• Съдържа ли Библията човешки фалшификации, или се доверяваме
на Бога, че гарантираното в Словото Му намерение да ни
информира по никакъв начин не може да бъде провалено или
ограничено през всичките изминали векове?
Схващанията за начините на тълкуване на Библията са много различни
и попадат в рамките на следните три категории:
1. Библията е книга, касаеща изключително вярата и живота; тя
няма никаква компетентност или претенцията да говори за нещо в
областта на естествените науки. Там, където понякога се откриват
природононаучни становища, те са преплетени в стария мироглед
на тогавашните представи или са навлезли съвременни митологични
и философски идеи от съответните, съседни на Израил, народи
(напр. вавилонци, гърци, египтяни). Така днешната наука може да
прави каквото пожелае, без да се интересува по какъвто и да е начин
от библейските твърдения. Знанието и вярата трябва стриктно
да се разделят. Така пише педагогът по религия Хайнц Вилнер [W2]:
„Ние трябва да си зададем въпроса, дали изобщо вече е уместно
да приемаме в съвременното обучение усещаните като антикварни
библейски текстове за Сътворението.“ Следователно Библията не
твърди нищо, понеже тя по принцип е отворена за всякакви представи
в съответните епохи.
2. Библията съдържа някои полезни насоки относно природните
науки, които обаче не трябва да се приемат буквално. Библията не
ни дава никакви научно полезни, още по-малко задължителни мисловни
наченки, тъй като тя е повлияно от историческия контекст
слово. Тя, като Божие слово в човешки уста, само желае да засвидетелства
по отношение на природата – Всичко това е Божие дело.
3. Библията притежава ранг на един продиктуван от Бога научен
учебник.
Едно обстойно изследване на библейския, както и на научния контекст,
показва, че и трите упоменати гледища не са приемливи. За-
44