Вернер Гит ПИСАНО Е...

„И изричаха (евреите): 'Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам,
пратеника на Аллах', но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе
оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за
него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със
сигурност не го убиха те.“
Според ислямското схващане, бил разпънат някакъв двойник на
Иисус, а Самият Иисус бил тайно отведен и така избегнал смъртта
на кръста. Погледнато библейски, отричането на разпятието има
много важни последици:
1. Няма прощение на греховете: Твърдението от 1 Коринтяни
15:3: „Христос умря за греховете ни“ е вероятно най-краткото изложение
на Евангелието. Ако извадим този факт от Новия Завет,
тогава все още бихме били в греховете си и следователно – без никаква
надежда за вечността.
2. Няма Спасител: Ако Христос не е умрял за греховете ни, и не
е бил възкресен за наше оправдание, то тогава ние нямаме никакъв
Спасител и Изкупител. На учениците по пътя за Емаус Иисус обяснявал,
защо са били необходими страданията Му на кръста: „Не
трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?“
(Лк. 24:26). Друга възможност за спасение не е съществувала, поради
което „Отец прати Сина за Спасител на света“ (1 Йн. 4:14).
В Корана не се среща името Иисус, там Той бива наричан Иса. Според
еврейския корен на думата името Иисус означава „Спасител или
Господ е спасение“. Но понеже в исляма Христос не се разглежда
като Спасител, е трябвало също и името Му да бъде изменено.
Тъй като според ислямската религия Иисус не е бил разпънат, Той
няма как и да е бил възкресен на третия ден след разпятието. Според
Библията обаче, възкресението на Иисус след Неговото разпъване
представлява всъщност основата на вярата. Четем за това
в 1 Коринтяни 15:14,17-19: „А ако Христос не е бил възкресен,
тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна. ...
А ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте
още в греховете си. Тогава и тези, които са починали в Христос,
149