Вернер Гит ПИСАНО Е...

Какво трябва да очакват мюсюлманските жени от ислямския рай?
Те могат само да станат една от блудниците или надзорници на същите.
В Корана не може да се открие никакъв пасаж, който да дава
насока за някакво общение на спасените с Аллах. Той винаги остава
възвишен, недостъпен и завинаги далечен.
6.4.7. Рай или ад?
Коран: Мюсюлманите никога не могат да бъдат сигурни дали ще
отидат в ада или в рая. Според Корана един ден те ще бъдат преценявани
по отношение на делата си. Но кой може да знае дали е
направил достатъчно добро, за да компенсира злите си дела? Само
на тези, които в буквален смисъл са се пожертвали и умрели в борбата
с неверниците за каузата на Аллах, греховете им ще бъдат опростени:
„A онези, които бяха мъчени по моя път, и се сражаваха
и ги убиваха, от тях ще отмахна лошите им постъпки“ (Сура 3:195,
Reclam). Изглежда, като че ли поне тези мъченици биха могли да
очакват някога вечната радост на сетивата в рая.
Но също така следва да помислим и за нещо друго: Коранът обрисува
ужасяваща картина за всички мюсюлмани след смъртта им,
понеже всички, без изключение, първо трябва да минат през буйния
огън на пъкъла: „Най-добре ние знаем кои заслужават да горят
там. И всеки от вас ще мине през ада. Това е окончателна присъда
от твоя господ. После ние ще спасим богобоязливите и ще оставим
там на колене угнетителите“ (Сура 19:70-72; Reclam).
Никой мюсюлманин не може със сигурност да каже дали страхът
му от бога ще бъде достатъчен, за да бъде изтеглен от ада в рая. Тъй
като Аллах решава произволно, няма никаква гаранция за вечен
живот. Следователно сигурността за спасението в исляма е нещо
непознато. Дори и ислямските воини-мъченици, според Корана,
отиват първо в ада. И така, според учението на Корана за мюсюлманите
няма път, който да минава покрай ада.
Не казва ли тук Коранът неволно самата истина? Който няма Сина,
няма и Спасителя. Мюсюлманите не признават Божия Син, а също
и смъртта Му на кръста.
145