Вернер Гит ПИСАНО Е...

Деяния на апостолите 4:12 се казва ясно и недвусмислено: „И чрез
никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име (освен
Иисус, Божия Син) дадено между хората, чрез което трябва да се
спасим.“
2. Ако Христос не е Синът на Аллах, то излиза, че и Аллах не е
Отца. По време на петте си ежедневни молитви мюсюлманите повтарят
17 пъти сура 112: „Той (Аллах) нито е раждал, нито е роден,
и няма равен Нему“ (112:3-4). Това постоянно повторение имунизира
мюсюлманите против централната истина на Библията, че чрез
Своя Син, нашия Господ Иисус Христос, Бог е и нашият любящ
Отец. В 1 Коринтяни 12:3 четем: „Никой не може да каже: Иисус
е Господ!, освен със Светия Дух.“ За мюсюлманите Иисус не е Божият
Син и затова Той в никакъв случай не е техен Господ, а само
роб и слуга на Аллах. Тъй като те не Го наричат: „Господ“, следователно
нямат и Светия Дух.
Единосъщие между Отца и Сина: Между Бог Отец и Неговия
Син Иисус има едно дълбоко, същностно равенство и единство: „Аз
и Отец сме едно“ (Йн. 10:30). Иисус има правото да дава вечен живот
(Йн. 6:27) и Самият Той ще възкреси хората в последния ден
(Йн. 6:40). Иисус казва, че вечният живот се състои в това, човек
да познае Него и Отца (Йн. 17:3). Така Той прави Себе Си равен на
Бога. А според Йоан 14:6 Той е вечният живот (гръц. zoe) в една
Личност. Евангелието според Йоан започва с изречението: „В начало
бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“ От останалата
част на главата става ясно, че с думата Слово (гръц. logos)
се има предвид Иисус Христос. Следователно можем да преведем
Йоан 1:1 и по следния начин: „В начало бе Иисус; и Иисус беше у
Бога; и Иисус бе Бог.“
Заключение: Живеем във време на всякакви заблуждения. Изглежда
мнозина са загубили връзка с Божието Слово, поради което
липсва и подготовка за използването на „меча на Духа“ (Ефес.
6:17), за да можем да различаваме духовете.
Значителен брой протестантски теолози смятат, че мюсюлманите
и християните се покланят на един и същ Бог. В Брауншвайгер
Цайтунг, на 10 юли в сряда 2002 г., бе публикувана статия в четири
152