Вернер Гит ПИСАНО Е...

Библията постоянно подчертава колко важно е наистина правилното
наставление в младостта: „И тези думи, които днес ти заповядвам,
да бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш усърдно синовете си
и за тях да говориш“ (Втзк. 6:6 –7). Оказаното влияние в по-млада
възраст се запазва и дава насока до старостта: „Възпитавай детето
в пътя, по който трябва да върви, и няма да се отклони от него
дори когато остарее.“ (Пр. 22:6). Според споменатите по-горе фактори
за възпитание, училища е основавал например евангелският
теолог и пиетист Август Херман Франке (1663 – 1727 г.). Неговата
педагогика е била повлияна от християнската любов и имала
за своя цел да възпитава младите хора в жива вяра и порядъчен
живот. Следователно той е поставил като педагог трайни мащаби
по един новаторски начин. В наши дни все повече възникват такива
библейскоориентирани училища („Свободни евангелски конфесионални
училища“). Но ако търсим библейски насоки в широко практикуваната
днес педагогика, ще установим, че основните принципи
са били изоставени. Тук ще се занимаем накратко само с един от
отхвърлените фактори на възпитанието – авторитета. Ние живеем
в епоха на криза на авторитетите, тъй като днес почти никой не
желае да приема какъвто и да било авторитет. Всеобщият упадък
в авторитета е довел впоследствие до една антиавторитетна педагогика.
Само с това можем да си обясним успеха на бестселъра „Теория
и практика на антиавторитетното възпитание. Примерът
Зумерхил“ на англичанина Александър Съдерланд Нейл (1883 –
1973 г.). В неговата теория Бог разбира се също е отхвърлен като
авторитет. На милиони деца е било силно навредено посредством
антиавторитетното възпитание. Нейл отрича младият човек да се
нуждае от насочващ ориентир и признаван от него авторитет. Библейските
специалисти имат преимуществото предварително да разпознават
подобни погрешни течения (Пр. 29:15). Ученикът желае
да има учител, когото да зачита и уважава. Той трябва да го превъзхожда
със своите познания и характер. Нашата младеж ни най-малко
не желае приписваната ѝ борба за равноправие, а се нуждае от
примери за подражание. Изграждането на личната индивидуалност
става с помощта на открояващи се образци, а не чрез слабохарактерни
и неспособни учители и родители.
78