Вернер Гит ПИСАНО Е...

Любов: Свидетелства за Божията любов към нас хората като например
в Еремия 31:3: „Да, с вечна любов те възлюбих и те привлякох
с милост“ или „Защото Бог толкова възлюби света, че даде
Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в
Него, а да има вечен живот.“ (Йн. 3:16). Такива свидетелства бихме
търсили напразно в Корана, а и във всички други религии.
6.3 Кой е Аллах от Корана, в сравнение с Бога
на Библията?
Мохамед обявил Аллах за единствения Бог. Думата ислям означава
подчинение на Аллах. Следователно мюсюлманин е този, който цял
живот се подчинява на Аллах. Противно на това Библията казва, че
човекът е създаден по образа на Бог, което значи, че той е подобен
на Бога: „А Ти си го направил малко по-долен от ангели, със слава
и великолепие си го увенчал. Направил си го владетел над делата на
ръцете Си, положил си всичко под краката му“ (Пс 8:5-6). Иисус ни
представя Бога като Отец, който ни обича. Всичко това е напълно
различно в исляма: Аллах в никакъв случай не е подобен на човека.
Той е и остава възвишен и недостъпен, общението с него е немислимо.
Това се отнася както тук за земята, така също и за мюсюлманския
рай. Затова и Мохамед не е получил откровения от Аллах,
понеже Аллах не се приближава до никой човек. Мохамед казва, че
ангел Гавриил му е разкрил Корана. В противовес на това, в Библията
Бог постоянно говори с хората, които са получили Словото Му
от Него Самия. Така тук ние постоянно намираме формулировки,
които изявяват директното Божие слово към хората: „Тогава ГОС-
ПОД говори на Мойсей и каза“ (Изх. 14:1) или „И ГОСПОДНОТО
слово беше към мен и каза: ...“ (Езек. 7:1).
При Аллах човек може да дойде само като роб – паднал на колене.
Християните обаче отиват при своя Бог като дете, което се обръща
с доверие към Своя Отец: „Защото не сте приели дух на робство, ...
а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!“
(Римл. 8:15).
Ангел Гавриил е известил на Мария посланието на Бога: „И ето, ще
заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус.
Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния“ (Лк. 1:31-32).
130