Вернер Гит ПИСАНО Е...

9.4. Промяната на един поетичен талант
На служенията в палатки идват най-различни по професия, произход,
възраст и житейски път хора, търсейки съветничество, за да
приемат Иисус като Господ. В повечето случаи става ясно, че други
хора вече са сяли и поливали, и сега плодът е узрял за прибиране
на реколтата. Но също така винаги правят изповед и такива, които
само за няколко вечери в палатката за първи път чуват Евангелието
и стигат до вяра. Тогава особено много ме вълнува тревожният
въпрос, дали те остават верни на решението си за Господа и дали
по-късно могат да бъдат открити в кръг от вярващи или в една вярна
на Библията църква.
Така например през 1982 г. в Бенсхайм-Ауербах направи изповед
една отдалечена от вярата жена, която бе преминала през разни душевни
сътресения (като развод и дълбоки депресии). Тя избра спасението
в Иисус и чрез четенето на Библията, сферите от живота ѝ
се подредиха постепенно и ясно осезаемо. Междувременно тя стана
важен сътрудник в Божието царство. Тъй като г-жа Уте Д. има
поетично дарование, щастливата промяна в нейните мисли и живот
могат да се проследят в лириката ѝ:
1) Преди обръщението ѝ: В едно своенравно стихотворение тя описва
своята работа в офиса. От редовете звучи покъртително безсмислие:
„Масата простира краката си,
огледалото гледа през прозореца,
пишещата машина реве и се смее,
та нали от писането я е гъдел.
Папките си построяват къща
и всички ключове изхвърлят.
Телефонът кабела си дъвче,
с остатъците на часовника.
Една муха седи, се смее
и трие осемте си крака.
Саксия неизменно упорита,
протяга мушкати в коридора.“
223