Вернер Гит ПИСАНО Е...

днес принадлежи към Ливан и сега отново се нарича Тир (по-рано
Сур).
Следствие: В горното изложение се занимахме с пророческото
слово и уникалните белези на неговото изпълнение. Дано и на нас
да ни е станало ясно нещо от онова, което е разбрал и Никодим:
„...защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш,
ако Бог не е с него!“ (Йн. 3:2). Който се спира само до математически,
исторически, археологически или каквито и да е други
потвърждения, все още не е достигнал до централната точка. На
Никодим, който е разбрал, че там пред него стои лично Божият
Пратеник, Иисус казва следните думи, имащи извънредно важно,
придаващо смисъл и вечно значение за живота му: „Истина, истина
ти казвам: ако не се роди някой отново, не може да види Божието
царство!“ (Йн. 3:3; Ш). Така че любящото намерение на Бога е да
ни спечели за вечното Си царство. Това е истинската основна цел
на СЗ и НЗ: спасението на човека от състояние на вечно проклятие
без Бог до окончателното му общение с Бога. Става въпрос
за живот или смърт, светлина или тъмнина, рай или ад. Тъй като
тук в крайна сметка се разглежда въпросът за съществуванието на
човека, Библията не познава толерантност по въпроса за истината.
Тя по-скоро посочва всички произтичащи от човешки представи
пътища за спасение и други претенции за откровение като заблуди,
в чиито край стои вечно проклятие. „Толерантност“ има само там,
където Божието дълготърпение все още прави възможно обръщението
към Бога или търпи бъдеща любов.
Макар в този раздел по същество да става въпрос за това, да бъде
опровергано възражение В4 с помощта на един пример, пророчествата
на Библията като цяло следва да се разглеждат като историческо
изложение на Божия план, чиято цел е спасението на всички
хора, които желаят да Го приемат. Центърът, фокусът, самото
сърце на всички Писания е Иисус Христос, понеже „всичко беше
създадено чрез Него и за Него“ (Кол. 1:16) и „Него Бог постави за
умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра“ (Римл. 3:25).
Колкото повече тези познания оформят живота ни и колкото повисоко
ценим цялото Писание, толкова по-славен и явен за нас ще
е Този, който ни го е дал, за когото то говори и когото то изцяло
обединява в себе си: Иисус Христос!
172