Вернер Гит ПИСАНО Е...

цели текстови откъси (напр. Йн. 3:14 → Числ. 21:6-9). От Иисус се
научаваме да боравим с Писанието по дословен, прецизен, верен и
духовен начин.
5. Той потвърждава библейските разкази като исторически
събития: Множество разкази от Стария Завет са декласирани от
критикуващи Библията наши съвременници като легенди и митове,
на които в най-добрия случай може да се припише една символична
стойност. Но Иисус е потвърдил разказите като изложение на факти.
Описаните действия и събития представляват исторически събития
във времето и пространството. В частност, Той е потвърдил
като реално настъпили събития създаването на първата човешка
двойка (Мт. 19:4-5), всемирния потоп и загиването на всички земни
създания (Мт. 24:38-39; Лк. 17:26-27), унищожаването на Содом
и спасението на Лот (Лк. 17:29), призоваването на Мойсей (Мк.
12:26), манната в пустинята (Йн. 6:31), историята за Йона (Мт.
12:40-41) и съда над Тир (Мт. 11:21).
6. Той не разделя изкуствено източниците: Противобиблейските
теории за отделните източници, според които напр. Битие 1 и 2 глава
произхождали от различни първоизточници, а книгата на Исая
бива приписвана на няколко автори, са подчинени на човешки доктрини
и идеологии и водят до разпадане на разкритото Слово. Чрез
свидетелството на Иисус всички тези теории биват унищожени,
тъй като Той потвърждава валидността и единството на книгата на
Исая и я приписва на този един пророк (напр. Мт. 8:17 → Ис. 53:4;
Йн. 12:39-41 → Ис. 6:9-10). Мойсеевите книги отдава на Мойсей
и без ни най-малки резерви цитира от пророк Даниил (Мт. 24:15).
Във всички цитирани пасажи от Стария Завет Той потвърждава
съответното авторство.
7. Той не приема критика към Библията: Иисус постоянно се
връща към изказвания от Писанието и потвърждава тяхната абсолютна
валидност с множество утвърждаващи предписания: „Писано
е.“ (Мт. 4:4), „Не сте ли чели?“ (Мт. 12:3), „Никога ли не сте
чели в Писанията?“ (Мт. 21:42), „Не е ли писано във вашия закон?“
(Йн. 10:34).
8. Той определя човешката заблуда като липса на познания
24