Вернер Гит ПИСАНО Е...

подадената ни в Иисус Божия ръка и призоваваме Неговото име,
което ни спасява (Римл. 10:13). Даваме знак, че сме приели думите
Му с благодарност и възхвала. Ако редовно четем Словото Му
(Ис. Нав. 1:8) и насочваме живота си според него, тогава самите
ние ставаме едно писмо, което на свой ред се чете от други: „Вие
сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от
всички хора! И става явно, че вие сте Христово писмо, произлязло
чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия
Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.“ (2 Кор.
3:2-3). Нека нашият „прочитан живот“ да стане Божие писмо, което
кани и други хора. Само когато четем Библията като Божието
любовно писмо до нас, ние срещаме нашия Господ, което надхвърля
всички научни аргументи. Знанието е добро, но любовта е подобра.
За тази връзка говори Иисус в Йоан 10:27-28: „Моите овце
слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам
вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне
от ръката Ми.“ Който е чул гласа на добрия Пастир, знае, че той
е неподражаем. Който следва този Пастир, е преминал от смърт в
живот, подарен му е вечен живот (ниво апобетика).
10.4. Нас ни очакват!
В течение на нашия живот ние получаваме много покани. Това започва
още като деца с покана за рожден ден. Вече като възрастни,
ние сме канени на различни празници, като например рождени
дни, юбилеи, тържества, градински партита, сватби. Освен това се
провеждат и редки събития, поканите за които са изключително
желани: държавни приеми, церемонии за раздаване на Нобелови награди,
коронации на царе. За всички тези празници можем да кажем
следното:
• Те продължават кратко време; често само един ден или дори
само една вечер.
• Колкото по-неповторим е празникът, толкова по-важна е за нас
поканата.
• Винаги има ограничен брой участници.
Библията също говори за празнична покана. За разлика от всички
познати нам тържества, това обаче е един вечен празник. До-
239