Вернер Гит ПИСАНО Е...

4. Право: Правораздаването и законодателството се нуждаят, като
предварително условие, от една общовалидна морална система, която
да служи като задължително ръководство. Ако търсим човешки
мащаби, то се натъкваме на най-различни традиционни представи
– например Коранът позволява многобрачието. За един идеолог
лъжата може да стане съвестно задължение в борбата му срещу
системата. Убийството е легитимно средство за борба на освободителните
групи. За завоевателите действията им не са нарушение
на неприкосновеността на дома. Общоприетото схващане вече не
определя аборта като убийство, а съвместният живот на неженени
двойки все повече не се определя като блудство и разврат. С течение
на времето обичаите, моралът и етиката се променят. Плурализмът
на произволните субективни представи издига за мащаб
фигурата на човека от съответното време.
Библията прокламира Бога като най-висш Авторитет. Следователно
Неговите заповеди са един абсолютен и постоянен мащаб. Без
него липсва разграничението между добро и зло, между спасение
и гибел. Гражданският кодекс (BGB) влезе в сила в Германия на
1.1.1900 г. Въпреки че тогава, по думите на Бисмарк, човек е живял
само „от останките на вярата на бащите“, установените според BGB
правни убеждения се извеждат от Божиите заповеди. В наши дни
мнозинството граждани вече не питат за Бога и Неговите заповеди,
а също така и законодателят вече не се позовава на тези основни
норми. В търсене на една различна правна система, повече обвързана
с максимата за категоричния императив 8 на Кант, се използва
неясното правило за „разбирания, общи за правилно и справедливо
мислещите“. Така че юридическото гледище на една секуларизирана
държава не отразява Божията воля. За новородените християни
обаче Библията е компетентна по всички въпроси, защото
8 Категоричният императив на Кант в известната си формулировка гласи: „Постъпвай
така, все едно максимите на твоята воля по всяко време могат да важат същевременно
и като принцип на едно общо законодателство.“ Според Кант въпросът за традицонната
норма на действие не касае Божиите заповеди, а самия човек, и именно вътрешната
му отговорност пред съвестта. Кантовата съвест е негов собствен съветник. Той не се
нуждае от обвързване с думите на Писанието. На ниво действия човекът е точно толкова
Господар в собствения си дом, колкото и на ниво вяра и знание, където Кант издига
разума до абсолют. За него Бог е само една философска формула, но не и Господар
над всичко. Следователно между идеите на вероятно най-известния западноевропейски
мислител и тези на Библията има непреодолими пропасти.
79