Вернер Гит ПИСАНО Е...

ство на Навуходоносор II. В последствие, през 539 г. пр. Хр., Кир
(559 – 530 пр. Хр.), основател и владетел на персийската империя,
завладява Вавилонското царство. Така през 538 г. пр. Хр. Тир попада
под персийско господство. Следователно означените с П1 и
П3 пророчества вече са били изпълнени, но останките на бившата
метрополия, както и руините на града все още съществували. Към
този момент изпълнението на пророчествата П2 и П4 до П6 все
още предстояло.
Четвърт хилядолетие по-късно историята получава своето по-нататъшно
развитие и демонстрира реализацията на останалите аспекти
от пророчеството. През 334 г. пр. Хр., т.е. 252 години след обявлението
на присъдата, македонският пълководец Александър Велики
поема към Персия и побеждава персийските сатрапи при Граникос,
а в 333 г. пр. Хр. персийския цар Дарий III при Исис. След поражението
на персийския цар, той се отправя на юг към Египет, призовавайки
финикийските градове да се предадат и отворят градските
си порти. С лека ръка той завладява град след град, като само този,
разположен на скалистия остров (вж. фиг. 7), остатък от Тир (Нови
Тир) не се предава. Островът бил здраво укрепен и защитен с високи
стени. За да завладее острова, Александър се решава на една
забележителна и вероятно уникална
мярка от военната технология:
Той заповядва да бъде съборен
Стари Тир от континенталния бряг
и от развалините на града изгражда
една 60 метра широка дига през
морския проток, разделящ един от
друг стария и новия град. Тъй като
камъните и руините на някога могъщия
континентален Тир не били
достатъчни, той също така наредил
да се изсипе пръст от стария град в
морето. Градежът на почти километровата
стена се подсигурявал
чрез подвижни предпазни щитове,
т. нар. „костенурки“. Предводителите
на брега построявали мобил-
170