Вернер Гит ПИСАНО Е...

янно повдига въпроси, с които се натоварва прекомерно, а именно
въпроси за смисъла на живота, за вселената, за безкрайността, за
душата, за безсмъртието и за Бога.
Библията обаче казва, че ние наистина можем да познаем Бога.
Това се доказва тук с два цитата: „Млъкнете и разберете, че Аз
съм Бог“ (Пс. 46:10) и: „Понеже това, което е възможно да се знае
за Бога, им е известно“ (Римл. 1:19).
В своята „Критика на чистия разум“ Кант посочва, че човекът
така или иначе не може да разбере света, такъв, какъвто е в действителност,
а само такъв, какъвто му се струва. Това е „коперникианската“
революция на Кант в областта на философията. Мойсей
Менделсон (1729 – 1786 г.), дядото на известния композитор Феликс
Менделсон Бартолди (1809 – 1847 г.) го нарича сполучливо
„Унищожителя на всичко“. Кант казва: „При разсъждения за Бога
и душата мисленето работи на празни обороти. Ние не можем да
знаем дали Бог съществува, дали е любящ, или строг, дали наказва
греховете, или не. Също толкова бихме могли да знаем дали съществува
душата и дали тя продължава да живее след смъртта.“
Тук Кант категорично се заблуждава: Бог се е изявил в Своето
творение (Римл. 1:19; Пс. 19) и поради това всички хора знаят за
Него (Римл. 1:20-21). Бог също така е положил и вечността в нашите
сърца (Екл. 3:11). Това твърдо знание ние имаме дори и без
божественото откровение в Библията.
Кант въпреки това смята, че във всеки съществува човек един един
морален закон – и то независимо от това, къде е роден и как е възпитан,
независимо от националност, култура, религия или степен
на образование. Човекът знаел в дъното на сърцето си кое е добро и
зло. Тук Кант също греши, понеже според Библията „помислите на
човешкото сърце са зло още от младините му“ (Бит. 8:21). Народите,
в зависимост от културата и идеологията си, са вършели много
злини (напр. канибализъм, жертвоприношения на хора, холокост)
и въпреки това са възприемали своите деяния като добри. Според
Кант всеки човек по света може да се опира на категоричния императив,
който изисква собствените действия да се разглеждат от
гледна точка на това, че те биха могли да бъдат закон за всички.
84