Вернер Гит ПИСАНО Е...

Чикагската декларация за непогрешимостта на Библията
(1978 г.):
„Светото Писание като истинско Божие слово, написано от хора,
подготвени и контролирани чрез Неговия Дух, притежава във всички
засегнати в него области един безпогрешен и божествен авторитет:
На него като на божествено наставление следва да вярваме за
всичко, което ни казва; като на Божие слово да се покоряваме за
всичко, което То изисква; а като на божествена гаранция да проявяваме
готовност за приемане на всичко, което То обещава.
Ние потвърждаваме, че Писанието е най-висшият писмен стандарт,
чрез който Бог обвързва съвестта, и че авторитетът на църквата е
подчинен на авторитета на Библията. Ние отхвърляме мнението,
че църковните вероизповедания, синоди или декларации имат авторитет,
превъзхождащ авторитета на Библията или еквивалентен
на нейния.“
Хайнц Царнт (1915 – 2003 г.), богослов модернист, упорит критик
на Библията:
„Новият Завет прокламира Христос като едно по-раншно божествено
същество, явило се на земята като човек, вършещ чудеса, прогонващ
демони, умрял на кръста като наказание за греховете на
хората, възкръснал на третия ден, завърнал се в небесния свят и
връщащ се скоро в небесни облаци, за да изгради едно ново небе и
нова земя чрез космически катастрофи, възкресение на мъртвите
и чрез съд. Всичко това са митологични слова, формирани от елементи,
които произхождат от съвременната митология на късноюдейската
апокалиптика и гностичните митове за спасение. За нас
всички тези митологични представи от Новия Завет повече нямат
убедителност. Те са като една валута, която вече не е в обращение,
а се приема все още само от неколцина колекционери и любители“
(из: „Работата с Бога“).
Андриян Г. Николаев (1929 – 2004 г.), съветски космонавт с Восток
III (1962 г.):
„Аз не съм срещал Бога по време на моя полет.“
Джеймс Б. Ъруин (1930 – 1991 г.), американски астронавт, полет до
луната през 1971 г. с Аполо 15:
18