Вернер Гит ПИСАНО Е...

пътувам много. Помагам на стари хора, като им чистя жилището
или се грижа за тях по различни начини. Докато върша цялата тази
ръчна работа, аз не се натоварвам духовно и затова си създадох
навика, същевременно и много да се моля. Така аз се моля за хора,
които имат същественото проповедническо служение и които анализират
духовните течения на нашето време. За да преминат през
тази борба успешно, тези хора се нуждаят от силата на Иисус и
аз непрестанно се моля за тази нужда. Вижте тук, в моята Библия
вече има множество саморъчно нанесени подписи от хора, за които
аз постоянно стоя в молитва. Понеже имената им са записани тук,
не забравям никого. Напишете Вашето име тук, на първата страница
в Библията, и аз редовно ще се моля за Вас!“
За съжаление аз дори не попитах за името ѝ. Човек често пропуска
това, което се разбира от само себе си. Вечността ще разкрие един
ден колко много плод в Божието царство е бил изработен чрез тази
непозната жена. Тя е имала своя специална идея, как да служи на
Бога. Господ да ѝ „въздаде богато“ (Фил. 4:17) и да ѝ каже в идния
ден: „Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в
радостта на господаря си“ (Мт. 25:21).
9.3. Моят най-необичаен посетител в палатката
След като през 1978 г. проведох първото си участие като евангелист
в палаткова мисия в Нийнхаген при Челе, през следващите години
последваха и много други (напр. Фьолклинген, Кампф-Линтфорт,
Бенсхайм-Ауербах, Алтен, Хановер-Латцен, Грайфсвалд, Шорндорф,
Франкфурт/Одер, Кьолн, Цвикау, Цербст, Бад-Рапенау). Наред
с още няколко носещи радост служения, работата в палатката е
много специална. Там най-непосредствено може да се направи призив
към Иисус и да се приканят хора към спасение.
Моето родно място – Райнек – се намира в най-външната източна
част на Източна Прусия и преди войната, със своите 26 ферми,
наброяваше 133 жители. Повечето са загинали през войната или
при депортиране, други са намерили смъртта си през годините. По
време на окупацията с коне и коли при руската инвазия през януари
1945 г., бил похитен и моят брат Фриц, тогава 15-годишен. Никога
не се върнал. Майка ми била отвлечена малко по-късно и починала
221