Вернер Гит ПИСАНО Е...

2) През юли 1983 г.: Поглед назад към обръщението:
224
„През последната година ходих,
все така по моя път сама,
днес аз вече църквата диря.
Мислех, след смъртта не искам
ни при дявола, нито при Бога,
а само вече да не съществувам.
Но тогава срещнах в палатката г-н Гит,
той съвсем сериозно разбули този мит
и ми съобщи: 'просто не става така'.
После събра ръцете ми за молитва,
та да открия пътя към Христа,
и всичко се получи начаса!
Днес повече не се страхувам.
Благодаря на Иисус за смъртта,
с която ни изкупи от беда,
донесе надежда на бедния свят,
умирайки за нас невинен,
спечели Той за нас живота вечен.
Откак отново вярата намерих,
вървя кат' Божие дете навред
и искам да го кажа на толкова хора,
които не питат за Иисус и Бога.“
3) През май 1984 г.: Следните извадки от една по-дълга поема ясно
показват по-нататъшното израстване във вярата. Благодарност, послушание,
служение и спасителна любов вече намират своя израз
в молитва:
„Когат' не исках да Те зная,
желаех само след смъртта,
за мене всичко да приключи.
Сега аз знам – има само два пътя:
Небеса и ад, това е.
И аз се реших за Тебе.
Благодаря, че нищетата ми видя
и ми помогна за освобождение от нея.
Господи, благодаря Ти за това от все сърце!