Вернер Гит ПИСАНО Е...

лучите, защото ще ви се даде.“ Трябва да обърнем внимание, кое
време на глагола „получавам“ използва тук Иисус. Използваната в
гръцкия основен текст форма на аорист не съществува в такъв вид
на немски език. Тя обозначава както едно приключване на събитието,
така и настъпващото вече в настоящето, респ. продължаващо,
събитие. Тук отново забелязваме с каква духовна точност са ни дадени
текстовете. Молитвата от вяра приема все още невидимото
във времето изпълнение за вече настъпило. Това съответства на
определението за вярата: „А вярата е твърдата увереност в неща,
за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме“ (Евр.
11:1). С такава вяра римският стотник се обърнал към Иисус. Той
имал абсолютната увереност, че чрез заповедните думи на Иисус,
слугата ще оздравее на момента, дори и без стотникът да може мигновено
да види изцеляването на мястото на събитието. Иисус хвали
тази вяра и казва на стотника: „Иди си. Както си повярвал, така
нека ти бъде.“ (Мт. 8:13). Това „Както“ на молитвата от вяра Иисус
описва в горния стих от Марк 11 гл., което може да се раздели
на четири етапа: Измолване – мигновено виждане чрез вяра – и с
това („вътрешно“) получаване в настоящето – „външно“ получаване
като реалност в бъдещето.
4. Историческа точност: Извънредно количество материали за археологически
и исторически резултати от изследвания са потвърдили
точното предаване на библейските текстове. Така например
народа на хетейците се споменава 46 пъти в СЗ. Нито един античен
документ относно етнографията не споменава хетейците. Поради
това критиците на Библията направили заключението, че този народ
е една измислица на библейските писатели. Едва наскоро съвременни
изследвания представили доказателства, че хетейците са
принадлежали към най-големите нации от Древността. В днешна
Турция били намерени много техни скулптури, надписи и предмети
на изкуството. Дейл Ротън споменава в книгата си „Логиката на
вярата“ [R3] много примери за това, как историческата точност на
библейските разкази е била потвърдена. Американският археолог
и ориенталист Уилиам Ф. Олбрайт (1891 – 1971 г.) стига до заключението:
„Не трябва да се отрича, че археологията потвърждава
характерната историческа достоверност на предаване на Стария
118