Вернер Гит ПИСАНО Е...

пен неразбран. Що се отнася до техническото му възпроизводство,
човекът е на километри разстояние от него, както и от познанието
по какъв начин необходимата информация се записва
в живите клетки.
• Растежът на формите в биологията е една от най-големите
загадки. Как става комуникацията между клетките? Как клетките
се обединяват в органи с точно определена големина и как
милиардите клетки образуват едно единство по отношение на
творчески дизайн и функция? По какъв начин е съхранена информацията
за разклонената и строго подредена, с цел реализиране
на една функция, система на кръвоносните съдове (1500
километра артерии и вени при човека!)? Как и къде са заложени
плановете за изграждане на окото, ухото и бъбреците?
• Начинът на функциониране на човешкия мозък е до голяма степен
неизвестен. Как е обусловена генетично схемата на тази найсложна
мрежа на най-комплексното образувание, което познаваме?
Как точно са свързани с мозъка нематериалните функции
на съзнанието, психичните усещания и мисловните процеси?
• Нито един учен не може да обясни молекулярните механизми,
които създават един скакалец, приличащ на изсъхнал лист.
• Никой биолог не разбира тайната на онзи цвят орхидея, която
има форма и цвят на женска оса, а и мирише по същия начин.
Следователно, знанията остават ограничени. В този смисъл, Алберт
Айнщайн пише на Макс фон Лауе (1879 – 1960 г.) през 1955 г.,
когато е поканен в Берлин по случай 50-годишния юбилей на две от
известните му работи:
„Ако съм научил нещо от размишленията на дългия си живот, то
е, че ние сме много далеч от едно по-дълбоко вникване в основните
процеси, отколкото повечето от нашите съвременници си мислят,
така че шумните празници малко отговарят на фактическото положение
на нещата“ (Phys. Blätter 11, 1955, стр. 228-230).
Пред лицето на многото неразрешени въпроси става ясно колко
малко знаем ние, хората, и колко трябва да знае човек, за да разбере
колко малко всъщност знае. Научният теоретик Карл Попър
(1902 – 1994 г.) веднъж казал: „Сентенцията на Сократ ‘Аз знам,
че нищо не знам’ е изключително актуална днес, може би дори и
55