Вернер Гит ПИСАНО Е...

полети в наше време: „И ако издигнеш гнездото си като орел и го
поставиш между звездите, и оттам ще те сваля, заявява ГОСПОД“
(Авдия 1:4).
4. Феноменологически език: В Библията, както и в съвременния
научен език, често използваме феноменологически език, т. е. често
описваме само явлението, но не и причините за него. Така всеки
съвременен астроном, както и Библията, говори за изгрев и залез
на слънцето, въпреки че това явление не се осъществява чрез „движението
на Слънцето“, а чрез въртенето на Земята.
5. Местоположение на наблюдателя: Библията представя описваните
природни явления и събития винаги от мястото на наблюдателя,
тъй като така е най-лесно те да бъдат разбрани [G15], {7}. При
описания на земята, без изключение в цялата Библия, началната
точка на координатната система винаги се поставя на мястото на
наблюдателя. Така например при описанието на дългия ден в Исус
Навиев 10 гл. събитията се представят от гледната точка на наблюдателя.
За него е изглеждало така, все едно слънцето в небето не
продължава да се движи. Поради това се казва: „Застани, слънце,
над Гаваон и ти, луна, в долината Еалон!“ (Ис. Нав. 10:12). От други
два примера също така виждаме, че става въпрос за позицията на
наблюдателя:
а) В Лука 12:54-55 Иисус описва едно общо наблюдение на времето:
„Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате:
Дъжд ще вали; и така става. И когато духа южен вятър, казвате:
Ще стане жега; и става.“ Когато бях в Парагвай, т.е. в горещата
зона на южното полукълбо, научих друго правило: Ако духа северен
вятър, става много горещо. Това е онзи въздух, който идва от
екватора. Горното метеорологично правило, изречено от Иисус, не
е валидно в целия свят, а е такова, което важи за местоположението
на Израел.
б) В Еремия 16:14-15 намираме едно пророчество за завръщането
на евреите:
„Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато няма вече да
се казва: Жив е ГОСПОД, който изведе израилевите синове от
111