Вернер Гит ПИСАНО Е...

При Кант вече не става въпрос за навлизане на Божието господство
чрез Неговия Дух благодарение на признатата божествена любов
(„Религията в границите на чистия разум“). По-скоро всичко
се върти около въпроса за самооткриването на човека по силата на
неговия собствен разум.
Немският философ Фридрих В. Д. Шелинг (1775 – 1859 г.) нарича
Кант „един безмилостен разчиствач, и дори ‘унищожител на всичко’
(Менделсон)“. Мнозина интелектуалци се оплакват, понеже
вече „се чувстват прогонени от своя по-рано толкова удобно затоплен
от божественото централно отопление мисловен свят“.
Въпросът „Какво е човекът?“ води при Кант до следния отговор:
Човекът е определен за това, да се определя сам. Встъпителната
теза в предговора на „Критика на чистия разум“ завършва с твърдението,
че човешкият разум се безпокои от три въпроса, на които
не може да се отговори:
• Какво мога да знам?
• Какво трябва да направя?
• На какво мога да се надявам?
Тези въпроси се базират на трите християнски добродетели – вяра,
любов, надежда. В „Критика на чистия разум“ се представя областта,
до която се отнасят:
• Вярата се отнася до Бога,
• любовта –до моите действия в света,
• надеждата – за съдбата на душата ми.
„Унищожаващият всичко“ отговор на Кант гласи: На трите метафизични
науки – теология, космология и психология им липсва
основата, за да могат изобщо да дават някакви знания. Това той
аргументира със следното: Нашите знания се ограничават само до
областта на природата, която при критични измервания на обхвата
и границите се оказва изключително устойчива. Към тази природа,
която ни се открива в пространството и времето, не принадлежат
нито Бог, нито свободата на действията в света, нито естеството
на душата. Всичките те не са явления, поради което са само веро-
85