Вернер Гит ПИСАНО Е...

Отецът на Иисус Христос няма да изпрати 600 години по-късно
Своя ангел Гавриил при Мохамед в Мека, за да му продиктува, че
той, Бог, няма никакъв син. Следователно откровенията, получени
от Мохамед, не могат да произхождат от същия Бог, който е предал
Своето послание още на Мария.
Тук ще разгледаме накратко още няколко различия:
Коран: Човекът завинаги е предаден на волята на Аллах. Той е
ограничен в неговата воля, понеже Аллах е предопределил всичко.
Аллах е авторът на доброто и злото. Той също така е непредсказуем.
Библия: Човекът е надарен от Бога със свободна воля (вж. по-подробно
6.4.3).
Коран: Аллах е само един, а не трима. Коранът твърди, че християните
се молели на трима богове: Бог, Иисус и Мария.
Библия: Бог е Един и същевременно Триединство: Отец, Син и
Свети Дух. Приемащите Библията християни се молят на Отца и
Иисуса в силата и под водителството на Светия Дух. Мария е била
човек и затова в Библията няма молитва, отправена към Мария.
Коран: Човекът трябва да избира доброто и да отбягва злото. На
Съда Аллах ще провери дали злото е било компенсирано от доброто.
Прошката, даваната от Аллах в Корана, е произволна: „Когото
пожелае, Той ще опрости и когото пожелае, ще накаже“ (Сура
3:129). Следователно Аллах не се обвързва с думите си и неговата
прошка няма конкретно основание в смисъла, в който Библията се
позовава на такова – чрез кръста на Иисус. В сура 4:116 ислямът
ясно се разграничава от християните, които поставят Син наред с
Бога: „Аллах не прощава да се съдружават с него, но освен това
прощава на когото пожелае.“ Също и тук, чрез допълнението „на
когото пожелае“, бива изтъкнат несигурният характер на прошката.
Затова и един мюсюлманин никога не може да бъде уверен, дали
му е простено.
Библия: Човекът е лош от младостта си (Бит. 8:21; Пс. 14:3). Лошите
дела не могат да бъдат компенсирани чрез вършене на добро,
131