Вернер Гит ПИСАНО Е...

които според същността им следва по-правилно да определяме като
антибиблейски и антибожествени, ще ги преценим в светлината на
Библията. В проповедта на Елеонския хълм за последните дни (Мт.
24 гл.) Иисус говори за ужаса на опустошението в Божия храм, а
Павел характеризира тези дни като „тежки времена“, в които ще се
появят предатели, „имащи вид на благочестие, но отрекли се от силата
му“ (2 Тим. 3:1-5). Хората са се отдалечили от Божието слово,
като един неподкупен „съдия на помислите и намеренията на сърцето“
(Евр. 4:12); те като мушици са побегнали към светлината на
лъжливата псевдосвобода. Хайделбергският херменевтик Герхард
Тайсен (директор на Института по научна теология) вижда себе
си в положението, да тълкува по нов начин всяко библейско изявление:
„Няма нищо, което да не можем да преинтерпретираме така, че
да е вярно.“ Новият Завет съзира това състояние пророчески: „Защото
ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, а ще
си натрупат учители по своите страсти, за да им гъделичкат ушите,
и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните“
(2 Тим. 4:3-4). Теолози, които повече не поучават Божието слово,
а подлъгват църквата, от гледна точка на Библията са убийци на
души: „Горко на пастирите, които погубват и разпръсват овцете на
паството Ми! заявява ГОСПОД“ (Ерем. 23:1) и глупци: „Понеже
пастирите оглупяха и не потърсиха ГОСПОДА, затова не постъпваха
разумно и цялото им стадо се разпръсна“ (Ерем. 10:21).
Библейската критика и приложението ѝ в практиката на църквата:
Как изглежда всъщност положението в ежедневната практика
на църквата? Срещат ли се очертаните по-горе форми на фалшивите
теологии винаги в един чист вид, така че да е възможно едно
лесно класифициране? Отговорът е: Не! Всеки енорийски пастор,
според университета или своето място на обучение, е бил повлиян
по един характерен начин. Освен това изучавайки литературата,
както и чрез личните си контакти, той е бил конфронтиран с други
богословски доктрини (напр. нововъзникнали видове), при които
понякога е откривал приемливи за него мисли. Чрез такива многобройни
параметри на влияние лично за него се е оформило едно
разбиране за Библията, от което произлиза и степента, в която тя е
коригиращ фактор за теологичните системи или обратното. Собственото
становище може да се намира в рамките на доста широк
99