DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА СИЛА В АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН...
търговския представител, Майкъл Фроман. Резултатите от обсъжданията, които
вече се преместиха на местна почва в Съединените щати, могат да имат глобални
последствия. Тези сравнително високи стандарти на Транс-тихоокеанското споразумение
за партньорство (ТТСП), което включва също защита на труда и на околната
среда, могат да служат като образец за бъдещия световен търговски режим.
Въпреки че се счита за успех на американската дипломация, ТТСП се сблъсква със
силния отпор от страна на някои користни интереси, а даже и с известно „народно”
недоволство в самите Съединени щати, дължащо се отчасти на динамиката на
настоящата президентска кампания, която ще приключи на 8 ноември, 2016 г. Президентът
Обама, който смята, че американското „лидерство” в Азиатско-тихоокеанския
регион е застрашено по време на дебата за ТТСП, се надява, че по-широкото
му значение ще се реализира надлежно, както и че ще може да си осигури в Конгреса
достатъчна двупартийна подкрепа, с която да получи одобрение преди да напусне
президентския си пост.
Самият Обама, ведно с по-широкото му виждане за Азиатско-тихоокеанския регион,
е сериозно атакуван и в международен план – най-вече от Китай с неговите
агресивни нападки във военната и военноморската сфера и неговата икономическа
политика, включително и водещата позиция на тази страна при създаването на Азиатска
банка за инвестиции в инфраструктурата, която вече има 57 члена, а със
сигурност ще има и други. Даже някои близки съюзници на Съединените щати, включително
и съседна Канада, вече показаха своята готовност да се присъединят към
тази банка. Според мен ще бъде мъдро от страна на Съединените щати да решат
да се присъединят и те, обаче с имплицитен „пакет, с едно по-широко и принципно
транс-тихоокеанско разбиране, което да включва и така полемизирания „морски
свят”. По такъв начин китайците ще бъдат принудени да участват и те, но с едно
„огромно и болезнено пренастройване на своето отношение и своите действия” –
ако трябва да използвам терминологията на Центъра „Белфер”.
Неотдавнашната среща на най-високо равнище на „Групата на двадесетте” (Г-
20) в Хангжу, на която домакин бе президентът Си Джинпинг, се оказа символ на
новата световна известност на Китай. За президента Обама тази среща бе нещо
като предизвикателство. Тъй като по време на провеждането й за него имаше няколко
неудобни момента – както от дипломатическа гледна точка, така и по същество
(понеже по време на неформалните разговори се наложи да обсъжда с руския
президент Владимир Путин Сирия и кибер-сигурността). Не трябва да се забравя
обаче, че от историческа гледна точка по време на президентството на Джордж У.
Буш точно Съединените щати организираха и проведоха през 2009 г. първата среща
на най-високо равнище, озаглавена „Финансови пазари и световна икономика”. И точно
тази среща постави началото на редовните заседания на Г-20, както и на самия
процес. Това е една мрежа. Това е едно партньорство. Това е един дипломатически
процес, в рамките на който около 19 национални лидери, плюс президентите на Европейския
съвет и на Европейската комисия, участваха лично по време на дискусиите в
Хангжу. Освен това, на тази среща присъстваха като гости и 8 национални лидери,
както и 8 лидери на международни организации, включително и Генералният секретар
на Обединените нации – Бан Ки Мун. В заключителното комюнике от срещата
бе включено следното изявление: „Ние вярваме, че по-тясното сътрудничество и
съвместните действия на членовете на Г-20 ще засилят доверието, ще ускорят
действието на движещите сили и ще задълбочат сътрудничеството в областта на
DIPLOMACY 18/2016
99