DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ
ядрена сила в продължение на няколко десетилетия. А едно евентуално решение
за прекрачване на ядрения праг и изграждане на собствен ядрен арсенал от нейна
страна би било продиктувано единствено от преценката, че в областта на азиатската
сигурност се установява някаква много по-мрачна регионална среда. А може
би подобна преценка би била продиктувана от някакви изчисления на вероятната
трайност и правдоподобност на пакета от политики на Съединените щати, който
най-често наричаме „разширено ядрено възпиране”. В най-общи линии, докато
разширеното ядрено възпиране и трайните ядрени гаранции остават надеждни,
американските съюзници могат да се възползват от тях и да им се наслаждават,
което се отнася и до онези съюзници на САЩ, които в момента са в състояние на
висока ядрена латентност. Обаче всяко „подхлъзване” в надеждността на поетите
от Съединените щати ангажименти или усещане, че Вашингтон има намерение
да затвори ядрения си чадър като част от някакъв предварително определен
график за разоръжаване, би могло лесно да предизвика вълна от разпространение
на ядрените оръжия както в Североизточна Азия, така и в целия свят.
VII. Заключителни разсъждения
От четирите изложени по-горе казуса, включващи взаимоотношенията между
САЩ и Китай, от ядрената динамика в Южна Азия, от севернокорейската ядрена
програма и от предизвикателствата пред американските трайни ядрени гаранции,
изглежда, че се движим към един все по-притеснителен регионален ядрен
ред. От краткото описание на това, което се случва, става ясно, че промените в
баланса на силите поставят регионалните ядрени оръжия в позиция на по-голяма
стратегическа видимост, а технологичното развитие предизвиква в голяма част
от стратегическите взаимоотношения нови нива на несигурност.
От геополитическа гледна точка вървим към една Азия на „изкривена или неравномерна
многополярност”, 53 която се опитва да установи регионален ред в
рамките на сигурността въз основа на собствената си динамика. Тази динамика
представлява смес от сътрудничество и съперничество. Всичко показва обаче,
че съперничеството се засилва, а за нас би било трудно да си представим, че азиатският
ядрен ред може да бъде „имунизиран” срещу каквито и да е съпернически
търкания. Вярно е, че за момента съществуват само смесени доказателства за
някаква надпревара във въоръжаването в Азия, но даже и без една явно демонстрирана
„надпревара” регионалните ядрени арсенали се увеличават, разширявайки и
своите възможности. А така те се превръщат във все по-очебийна характеристика
на стратегическия пейзаж в Азия.
Тези арсенали отразяват една основна геополитическа реалност – самия факт,
че балансът на силите в Азия се променя. Това не се отнася само до големите сили,
въпреки че е съвсем естествено за тези сили да бъдат в центъра на вниманието
на голяма част от стратегическите анализатори. Един от основните мотиви и на
Пакистан, и на Северна Корея да започнат да разчитат предимно на собствените
си ядрени арсенали е тяхното усещане, че основните им съперници – респективно
Индия и Южна Корея – са откраднали нещо от тези страни, в смисъл на национална
сила. Както Исламабад, така и Пхенян имат чувството, че собствената им сила
нараства все по-трудно в сравнение със силата на техните съседи.
Тази борба съществува паралелно на борбата между големите сили – борба,
при която вариациите в силовите градиенти стават все по-разнообразни, но зна-
DIPLOMACY 18/2016
75