DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩИТА: ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ПОСТ-КОЛОНИАЛНА...
щества, тъй като съществуващите в момента международни правни разпоредби се
оказват безсилни да се справят с подобна ситуация (т.е. със случая „Косово”). Касес
подсказва, че би трябвало да има начини за преодоляване на дилемата, свързана с
безизходицата в Съвета за сигурност. Той намеква, че евентуалното въвеждане на
изключения – при определени строги условия – за прибягване до въоръжен конфликт
биха могли да бъдат постепенно оправдани при липсата на санкция от страна на
Съвета за сигурност. 25 За целта той предлага шест условия, две от които са следните:
• „(IV) В случай че, за да сложи край на зверствата, Съветът за сигурност не
може да предприеме никакви насилствени действия заради несъгласие сред
своите постоянни членове или поради факта, че един или повече от тези членове
е упражнил правото си на вето. Следователно, Съветът за сигурност
би трябвало да се въздържа от каквото и да е действие или само да потвърди,
че не одобрява или осъжда зверствата, като може даже да определи ситуацията
като заплаха за мира”. 26
• „(V) Ако група държави (а не една единствена държава хегемон, независимо
от нейната военна или политическа мощ, нито пък подобна държава с подкрепата
на държава клиент или съюзник) решат да се опитат да сложат край
на жертвите – с подкрепата, или поне с липсата на опозиция от страна на
мнозинството от държавите членки на ООН”. 27
Предложенията на Касес не са решение за преодоляване на безизходицата в Съвета
за сигурност. Те по-скоро са начин за нарушаване на закона, вместо да променят
този закон така, че на държавите да не се налага да го нарушават повече. И
вместо да се правят изключения, чрез които да се нарушава закона, има два начина,
по които международната общност може да се справи с безизходицата в Съвета за
сигурност. Най-лесният начин, но в същото време и най-суровият, е да се направи
промяна във функцията на Съвета за сигурност, като при определени ситуации се
премахне и правото на вето при използването на сила. Това може да се постигне в
рамките на самата система на Обединените нации, както и с актове от страна на
отделните държави. В крайна сметка не трябва да се забравя, че това са държавите,
които дават легитимност на организации като Обединените нации, както и на
международното право като цяло. Вторият начин е да се прехвърли отговорността
за определяне на легитимността на използването на сила от Съвета за сигурност
на Генералната асамблея на ООН, като за съгласието на държавите членки се постави
изискване за мнозинство от 2/3. И въпреки това, което предлага Касес, не смe
съгласнr, че „липсата на опозиция отстрана на мнозинството” би била достатъчно
силен аргумент за предоставянето на подобни пълномощия. Това ще направи решението
по-демократично и по-малко хегемонно.
Липсата на морал
При интервенцията в Косово генералният секретар на НАТО заяви: „Ние трябва
да сложим край на насилието и на хуманитарната катастрофа, която се случва
в Косово. Защото имаме моралното задължение да направим това”. 28 И мнението
25 Пак там, стр. 27.
26 Пак там.
27 Пак там.
28 Виж бележка 16. стр. 160.
DIPLOMACY 18/2016
113