DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ
бъдат прилагани и в собствения им регион. В рамките на НАТО обаче тези договорености
за отделните държави-членки са различни. Три от тези държави-членки
(САЩ, Обединеното кралство и Франция) са страни с ядрено оръжие. Пет от тях
(Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция) поддържат на своя територия
разположени на предна позиция американски ядрени оръжия, като за някои от тези
оръжия осигуряват и съответните самолетоносачи. Седем от останалите държави-членки
(Чехия, Дания, Гърция, Унгария, Норвегия, Полша и Румъния) поддържат
ядрената мисия на НАТО чрез така наречените операции SNOWCAT (Support
of Nuclear Operations With Conventional Air Tactics – подкрепа на ядрените операции
чрез конвенционални въздушни тактики, бел. пр.), като например презареждане
във въздуха на самолети, способни да нанасят удари с ядрени оръжия. Двадесет и
седем държави-членки на НАТО, т.е. всички, освен Франция, участват в Групата за
ядрено планиране – висшият орган на Алианса по ядрените въпроси.
В неотдавнашна своя статия Мичито Цуруока твърди, че азиатските съюзници
на Съединените щати не са незапознати с идеята за споделяне на ядреното
бреме. 49 Както Япония, така и Южна Корея имат известен опит в това отношение
с разположените на предна позиция на своя територия американски ядрени оръжия,
въпреки че в Япония това се случва на остров Окинава преди този остров да
бъде върнат официално на японската администрация в началото на 70-те години
на миналия век. В американските бази на континентална Япония бяха приети някои
не-ядрени компоненти на системите за ядрено оръжие, включващи самолети и
ракети. Цуруока приема, че не е имало почти никакви пречки за „споделяне” на договореностите
по отношение на американските ядрени оръжия в Южна Корея, но
въпреки това подчертава, че Австралия представлява още една точка в спектъра
на споделеното ядрено бреме, след като е приела на своя територия американско
разузнаване и съоръжения за командване и контрол. Освен това той счита, че
приемането на ядрени посещения, подкрепата на цялостната мисия по възпирането
чрез различни възможности, като например противоракетна отбрана, както и
участието в ядрени консултации са също примери за споделяне на ядреното бреме,
въпреки и от не чак толкова голяма важност.
Едно по-силно усещане за споделено ядрено бреме, както и евентуално ядрено
„включване”, биха били важни за намаляване на безпокойството на съюзниците,
свързано с бъдещата правдоподобност на американските уверения за трайни ядрени
гаранции. И въпреки това е малко вероятно да може да се осигури по-голяма
увереност. Американските съюзници имат конкретни притеснения, свързани с модернизацията
на американските сили, както и с някои други въпроси, но най-голямо
безпокойство у тях предизвиква намаляването на относителната стратегическа
тежест на Съединените щати в Азия, както и фактът, че модернизацията на силите
на някои потенциални азиатски противници би направила доста по-възможно
насочването от тяхна страна на ракети с дълъг обхват на действие към континенталните
Съединени щати. По принцип и двата вида безпокойство се разглеждат
като фактори, допринасящи за отслабването на надеждността на американските
трайни ядрени гаранции. Регионалната стратегическа среда в Азия става
все по-многополярна. Но колкото и да е неравна тази многополярност, в нея има
няколко силови центъра, което пък прави идеята, че Съединените щати биха били
готови да поемат ядрени рискове от името на по-малките си съюзници, все по-неосъществима.
Бившият премиер на Нова Зеландия – Дейвид Ландж, беше казал, че
DIPLOMACY 18/2016
73