DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

Recommendations

Info

ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩИТА: ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ПОСТ-КОЛОНИАЛНА... Отговорност за защита: продължаващата пост-колониална западна хегемония Хасан Дотаги Хелийе Дотаги През 2005 г. държавите членки на ООН създават доктрината „Отговорност за защита” (R2P), като се споразумяват не само да носят основна отговорност за защита на своето гражданско население от геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и етническо прочистване, но така също да бъдат отговорни за мирното население на онези държави, за които е станало ясно, че не правят това. 1 В тази статия ще направим оценка на доктрината R2P, като приведем доводи за това, че както при хуманитарните интервенции, така и при тази доктрина също липсват юридическа основа и политическа воля за нейното изпълнение на практика. Или, с други думи, че тя се ползва от доминиращите държави селективно за преследване на своите собствени политически цели. В процеса на развиването на тази теза ще се спрем както на произхода, така и на развитието на самата доктрина. Освен това ще докажем и че до момента доктрината не е успяла да постигне своите цели поради все още нерешената безизходица в рамките на Съвета за сигурност. Накрая ще разгледаме конкретни случаи от 2005 г. насам, свързани със залегналата в тази доктрина концепция за правен морал, както и приложението на тази концепция в реалния живот. Кратка история За да можем обаче да разберем докъде сме стигнали и колко път имаме още да извървим, трябва първо да изясним как международната общност е защитавала света преди появата на доктрината R2P. За този анализ са важни така също появата и целите на самата доктрина. След края на Втората световна война и неуспеха на Лигата на нациите светът, или по-точно, победителите във войната, се събират, за да създадат международна организация – Организацията на обединените нации (ООН), с надеждата, че така ще могат да предотвратят нов световен конфликт, запазвайки мира и сигурността в целия свят. Създателите на ООН са особено загрижени за онези държави, които използват военна сила една срещу друга. По тази причина те включват в Хартата на Обединените нации ясни принципи, за да могат да се справят с този проблем. И така, включвайки в тази харта принципа на ненамеса и забраната за използване на сила, те всъщност отнемат на Обединените нации възможността да се намесват в случаите, които попадат във вътрешната юрисдикция на отделните държави 2 (с изключение на геноцида.) В Член 2(4) на Хартата те залагат принципа на неупотреба на сила, който гласи следното: „В своите международни отношения държа- 1 „Резултати от Световната среща на най-високо равнище, 2005 г.” (PDF). 60-та сесия, точки 48 и 121 от предварителния дневен ред. A/60/L.1 (Генерална асамблея на Обединените нации). 15 септември, 2005 г. На интернет адрес: http://www.who.int/hiv/universalaccess2010/worldsummit.pdf 2 Харта на Обединените нации, Член 2, алинея 7. 1 UNTS XVI. <strong>DIPLOMACY</strong> 18/2016 107
ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩИТА: ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ПОСТ-КОЛОНИАЛНА... вите членки се въздържат от заплахата за употреба на сила, или от употребата на такава сила, срещу териториалната цялост или политическата независимост на отделните държави, или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на Обединените нации”. 3 Тук обаче съществуват две изключения: самоотбраната и санкцията от страна на Съвета за сигурност. И въпреки наличието на всички тези принципи и на международното право, международната общност все още не е успяла да сложи край на трагичните инциденти, военните престъпления и зверствата, извършвани от отделните държави. Затова Иванс твърди съвсем основателно, че даже и в случаите, в които държавите просто са реагирали или в които използването на сила е било разрешено от ООН, „това е било най-често погрешно, непълно или контра продуктивно”. 4 През 1993 г. подобни действия доведоха до интервенцията в Сомалия, през 1994 г. – до провалената и неадекватна реакция на случая „Руанда”, а през 1995 г. – до невъзможността да бъде спряно етническото прочистване на Балканите и Косово, където ситуацията бе в крайна сметка овладяна посредством легитимната, но не и законосъобразна намеса от страна на НАТО без санкция от страна на Съвета за сигурност (СС). 5 Малко покъсно тези действия започнаха да бъдат наричани „хуманитарна интервенция”, а някои даже въведоха и термина „право на намеса”. 6 При хуманитарните интервенции в Косово, например, международната общност трябваше да въведе по-ясен кодекс на поведение, като в същото време се обяви и за по-голямо разчитане на не-военните мерки, за да може да реагира с най-подходящите действия при подобни обстоятелства. И точно тогава – през 2000 г., Генералният секретар на ООН, Кофи Анан, привлече вниманието на международната общност към този проблем. Заедно с Международната комисия по интервенции и държавен суверенитет (ICISS), спонсорирана от канадското правителство, в края на 2001 г. Кофи Анан представи пред Генералната асамблея на ООН доклад, озаглавен „Отговорността за защита”. 7 По-късно самата комисия се включи в последвалия международен дебат с четири основни послания. Първото послание, за което се твърдеше донякъде, че е най-важното, настояваше да бъде приет нов начин на интерпретация на „хуманитарните интервенции”. Комисията предложи понятието „право на намеса/интервенция” да бъде заменено с „отговорност” 8 за защита на световното население, което се намира в състояние на сериозна опасност. Така това „право” се превърна в „отговорност”. Второто послание бе всъщност призив за въвеждане на нов начин на разглеждане на понятието „суверенитет”. Според първоначалното предложение на Кофи Анан „националният суверенитет би трябвало да се претегля и балансира спрямо индивидуалния суверенитет”. 9 Така в контекста на новия акцент върху човешките права и сигурността суверенитетът престана да бъде абсолютен. По същия начин и суверенитетът направи държавите отговорни за защитата на своите собствени граждани, както и на световното население – в случай че друга държава не успее да 108 3 Пак там, алинея 4. 4 Evans, Gareth. "From humanitarian intervention to the responsibility to protect."Wis. Int'l LJ 24 (2006): 703. 5 Пак там. 6 Verdirame, Guglielmo. "The Law and Strategy of Humanitarian Intervention." The Law and Strategy of Humanitarian Intervention, Ejil: Talk 30 (2013). 7 Пак там, стр. 708. 8 Пак там. 9 Пак там, стр. 709. <strong>ДИПЛОМАЦИЯ</strong> 18/2016
Page 1 and 2:
18/2016 Октомври-Декем
Page 3 and 4:
Дипломатическият и
Page 5 and 6:
CONTENTS Contents INTERVIEW The Eur
Page 7 and 8:
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ
Page 9 and 10:
СТРАТЕГИИ ЗА СЪЗДА
Page 11 and 12:
Page 13 and 14:
Page 15 and 16:
Page 17 and 18:
Page 19 and 20:
Page 21 and 22:
Page 23 and 24:
СЛОВАШКОТО ПРЕДСЕД
Page 25 and 26:
Page 27 and 28:
Page 29 and 30:
Page 31 and 32:
РОЛЯТА НА МЕЖДУНАР
Page 33 and 34:
Page 35 and 36:
Page 37 and 38:
СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БА
Page 39 and 40:
Page 41 and 42:
Page 43 and 44:
Page 45 and 46:
ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
Page 47 and 48:
Page 49 and 50:
Page 51 and 52:
Page 53 and 54:
Page 55 and 56:
Page 57 and 58: ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
Page 85 and 86: САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА
Page 103 and 104: РЕГИОНАЛИЗМИТЕ В Е
Page 105 and 106: РЕГИОНАЛИЗМИТЕ В Е
Page 107: РЕГИОНАЛИЗМИТЕ В Е
Page 111 and 112: ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩ
Page 120 and 121: 18/2016 October/December DOCENDO DI
Page 122 and 123: THE EUROPEAN UNION IS A WEALTH THAT
Page 124 and 125: NATION BRANDING EFFORTS OF POST-SOC
Page 136 and 137: THE SLOVAK PRESIDENCY OF THE COUNCI
Page 144 and 145: STRATEGIC EQUILIBRIUM IN THE BLACK
Page 152 and 153: A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER A sh
Page 154 and 155: A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER prom
Page 156 and 157: A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER depl
Page 158 and 159:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER migh
Page 160 and 161:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER to h
Page 162 and 163:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER nucl
Page 164 and 165:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER Both
Page 166 and 167:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER stra
Page 168 and 169:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER in m
Page 170 and 171:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER thin
Page 172 and 173:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER give
Page 174 and 175:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER nucl
Page 176 and 177:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER What
Page 178 and 179:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER of t
Page 180 and 181:
THE UNITED STATES AS A RISING POWER
Page 182 and 183:
Page 184 and 185:
Page 186 and 187:
Page 188 and 189:
Page 190 and 191:
Page 192 and 193:
Page 194 and 195:
THE ROLE OF INTERNATIONAL ACTORS IN
Page 196 and 197:
THE ROLE OF INTERNATIONAL ACTORS IN
Page 198 and 199:
COMPETING REGIONALISM IN EUROPE AND
Page 200 and 201:
Page 202 and 203:
Page 204 and 205:
RESPONSIBILITY TO PROTECT: THE CONT
Page 206 and 207:
Page 208 and 209:
Page 210 and 211:
Page 212:
ИНТЕРВЮ ЕВРОПЕЙСКИ
show all

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?