DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ
такъв вид арсенал, както и интегрирането на този арсенал в съществуващите
конвенционални сили, може да се окаже предизвикателство.
Оптимистите могат да намерят искрица надежда в декларацията на Ким Чен
Ун, представена пред партийния конгрес тази година, че „Северна Корея няма да
използва ядрени оръжия срещу други страни, освен ако суверенитетът й не бъде
застрашен; както и че ще работи срещу разпространението на ядрените оръжия
и за установяване на стабилност в целия свят.” 41 Това не е точно обещание за
въздържане от първи удар (no-first-use pledge), но има и хора, които го разчитат
по такъв начин. И все пак то може да бъде свързано с границите на действията,
които Северна Корея би могла да предприеме реално. Да, севернокорейците могат
съвсем лесно да решат, че суверенитетът им е застрашен само от атаки с конвенционални
оръжия. Но така те биха загубили важна част „сдържащия” аспект
на своя ядрен арсенал и, макар да звучи невероятно, да нарушат ангажимента си
за въздържане от нанасяне на първи удар с ядрено оръжие, ако наистина са поели
такъв
Проблемът се свежда до това, доколко последното изявление на Северна Корея
е съпоставимо всички предишни. Донякъде севернокорейската ядрена доктрина
изглежда точно обратното на доктрината на Пакистан: защото Пакистан се движи
от военната логика, а Северна Корея – най-вече от засегнатото политическо
честолюбие. Най-пресният пример за това включва поредицата от заядливи заплахи,
че Пхенян би могъл да използва ядрено оръжие по време на неотдавнашните
съвместни военни учения между Съединените щати и Южна Корея. Да вземем
например разпореждането на Ким Чен Ун от началото на март 2016 г., че севернокорейските
ядрени оръжия трябва да бъдат поддържани във висока степен на
готовност, за да могат да бъдат използвани всеки момент. 42 И все пак, ние знаем
толкова малко за севернокорейските договорености за командване и контрол, че
е трудно до се каже, дали подобни изявления водят до някакви промени и, ако е
така, до какви точно. Естествено това се отнася в пълна степен и до последните
ангажименти, поети по време на партийния конгрес в Северна Корея.
Непрекъснатото увеличаване на севернокорейските възможности също повдига
въпроси за това, какво може да се направи – ако изобщо може да се направи
нещо – за забавянето на този процес и обръщането му в обратна посока. А това
може да стане единствено със смяна на режима в Пхенян, каквато, поне за момента,
остава непредвидима и отдалечена във времето поне с няколко десетилетия.
Вероятно обаче би било невъзможно да се направи нещо съществено срещу ядрената
програма на Северна Корея без важната намеса на Китай. Но до този момент
все по-фрустрираният Пекин отказва да окаже достатъчно натиск върху Пхенян
да преосмисли своите ядрени решения. Китай се притеснява, че подобен натиск би
могъл да разклати режима в Северна Корея, а подобна нестабилност би била много
по-опасна за собствените му интереси, отколкото една Северна Корея, която
разполага с незначителен ядрен арсенал. До момента обаче няма никакви признаци
за промяна в това положение. А даже и да настъпи някаква промяна, ще бъде много
трудно за Пекин да принуди Пхенян да преосмисли вижданията и действията си в
ядрената област. Защото севернокорейците са заявили ясно, че нямат никакви
намерения да внасят каквито и да е изменения в своята ядрена програма.
Да се направят прогнози за бъдещето на севернокорейската ядрена програма е
трудно, но също така трудно е да се направят прогнози и за бъдещето на самата
DIPLOMACY 18/2016
67