DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА СИЛА В АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН...
мащаб, освен само-изразителна, „идеята за ред” е трябвало да бъде също всеобхватна
и адаптивна. С една дума, достатъчно широко-мащабна и гъвкава, за да може да
реагира, както и да се адаптира към интересите, възгледите, правата, а понякога
и „исканията” на останалите.
На практика всичко това означава „отворена” външна политика с ясни, рационални
и лесно обясними принципи – както в публичния дискурс, така и по време на
тихите, не чак толкова открити за обществеността дипломатически разговори.
Наред с необходимостта от „отворена” политика, съществува и нужда от дипломация,
която въпреки и понякога скрита, трябва да бъде изразено колаборативна.
А между самите дипломати в рамките на дипломатическия корпус, както и при многостранните
преговори, тази дипломация трябва да бъде и колегиална. За да бъдат
ефективни в своите действия, практикуващите такъв вид дипломация трябва да
имат политически авторитет, да бъдат компетентни в професионално отношение,
а когато и където се наложи – също смели и решителни в лично отношение. С други
думи, в случай на необходимост или съответна възможност, един дипломат трябва
да бъде винаги готов да поеме инициативата – независимо от официалните политически
указания, ако съществуват такива, или готовността на съответното правителство
да използва целия си арсенал в подкрепа на подобен дипломатически ход.
Това равновесие при дипломатите е много деликатен въпрос. Държавният секретар
Джон Кери, например, усеща такова напрежение всеки ден.
Днешните дипломати имат отговорности и извън рамките на своите национални
държави. Тези отговорности са ясно подчертани в работата на австралийския
професор Хедли Бул. В превърналата се вече в класика негова книга със заглавие
„Анархичното общество: изследване на реда в световната политика”, проф. Бул
обяснява, че „в рамките на международната общност” редът е следствие не само
на „случайни факти”, например случайно появило се равновесие на силите, но зависи
така също и от следните три фактора: „усещане за общност на интересите при
елементарните цели на социалния живот; правила, определящи поведението, което
поддържа тези цели; както и институции, които осигуряват прилагането на практика
на тези правила.” Интереси, правила и институции. Една от институциите,
които участват в поддържането, а ако не и в създаването на социалния ред в света,
включително и в Азиатско-тихоокеанския регион, е дипломацията. В тази статия
бих искал да се концентрирам върху ролята, която е изиграла (а понякога и не е изиграла)
институционализираната професионална дипломация в процеса на „възход” на
Съединените щати като глобална сила. Защото това е процес, който води началото
си от Тихоокеанския регион. Какво бихме могли да научим от този процес, което да
приложим на практика при сегашното състояние на нещата? Какви „поуки” можем
да извлечем и използваме по време на обучението на дипломатите? А защо не и при
евентуално съставяне на бъдещи учебни програми за Международния форум за дипломатическо
обучение?
Често дипломацията се разглежда като „слаба сила”. В сравнение с военната сила,
това е така. И въпреки това, в много случаи дипломацията може да промени нещата
– и то радикално. Понякога обаче тя може само да промени нещата. В своята книга
„Да разговаряш с непознати: да подобриш американската дипломация у дома и в чужбина”
покойният вече Монтийгъл Стърнс – високоуважаван американски дипломат и
посланик на САЩ в Гърция в едни доста тежки времена, заявява съвсем открито, но
достатъчно провокативно, за да се замисли човек, следното: „това, което не може да
DIPLOMACY 18/2016
85