DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ
2kGfdFv
2kGfdFv
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БАЛАНС В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН ...<br />
регион се превръща в пресечна точка на подобен сблъсък.<br />
Именно в отговор на изброените по-горе нарастващи предизвикателства пред<br />
сигурността, на срещите на върха на НАТО в Уелс и Варшава бяха взети стратегически<br />
решения, свързани със засилване на колективната отбрана, набелязване<br />
на мерки за укрепване на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса, в<br />
частност по-нататъшно засилване на военното присъствие в източната част и<br />
продължаване на работата по формулиране на адаптирано присъствие на НАТО в<br />
югоизточната част на Алианса, по-конкретно в региона на Черно море. Изпълнението<br />
на Плана за действие за готовност, създаден в контекста на тези заплахи,<br />
бе най-добрият отговор на НАТО в променената среда за сигурност. Като част<br />
от прилагането на Плана за действие за готовност, през м. февруари 2016 г. Народното<br />
събрание прие промени в законодателството, съгласно които се разрешава<br />
съвместното изпълнение на задачи по охрана на въздушното пространство на<br />
страната (Air Policing). Във Варшава държавните и правителствени ръководители<br />
се обединиха около позицията, че ще работят за един по-силен, по-подготвен и<br />
единен Алианс, способен да упражни 360-градусово възпиране, отговаряйки на предизвикателствата<br />
от всички географски посоки.<br />
Войната в Грузия през 2008 г. и анексирането на Крим постепенно промениха<br />
стратегическия баланс в Черно море. Отношенията между Турция и Русия в Черно<br />
море са твърде динамични и често пъти водени от принципите на взаимната<br />
изгода, в името на която биха могли да загърбят дори твърде сериозни противоречия.<br />
Непосредствено след инцидента със сваления руски самолет, Турция настоя<br />
за по-голяма роля на НАТО в Черно море, защото „невидимостта на НАТО превръща<br />
Черно море в руско езеро”. Това, според турския президент, налага предприемане<br />
на стъпки във всички сфери – по море, по суша и по въздух. На пръв поглед това е<br />
послание за сериозен завой в традиционната политика на Турция за капсулиране<br />
на регионалните и националните формати в областта на сигурността до сътрудничество<br />
между шестте крайбрежни държави при избягване на роля на НАТО или<br />
други съюзнически държави в Черно море. В допълнение, следва да се отбележат и<br />
ограниченията, налагани от Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. по отношение на<br />
навлизането в Черно море на военноморски съдове на нечерноморски държави през<br />
проливите, контролирани от Турция.<br />
Особено важен момент след началото на украинската криза бе ускоряването на<br />
процесите на разграждане на установените модалности на регионалната сигурност<br />
в Черно море. Например формати като Оперативната група за военноморско<br />
сътрудничество в Черно море – БЛЕКСИФОР и Документът по мерките за укрепване<br />
на доверието и сигурността в Черно море бяха напълно маргинализирани и<br />
практически преустановиха дейността си. Това в още по-голяма степен наруши<br />
балансите в Черно море. В условията на замразени формати на сътрудничество<br />
в областта на сигурността в Черно море, дисбалансът между Турция и Русия, от<br />
една страна, като двете най-големи не само в териториално, но и във военноморско<br />
отношение черноморски държави, и България, Румъния, Украйна и Грузия, от<br />
друга страна, става все по-очевиден. В този контекст и в търсене на нов баланс,<br />
напълно легитимно и логично изглежда желанието на държави като България и<br />
Румъния за засилено присъствие на НАТО в Черно море. Подобно присъствие би<br />
отправило също силен позитивен сигнал към двете крайбрежни и ненатовски държави<br />
– Украйна и Грузия, че стратегическият баланс може да бъде поддържан дори<br />
40<br />
<strong>ДИПЛОМАЦИЯ</strong> 18/2016