DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ
програма за ядрена модернизация е явно знакът, който очакват техните съюзници
в Азия. Вашингтон се представя добре в това отношение. Когато обаче се стигне
до самата структура на силите, има много по-малко неща, които Вашингтон
взема насериозно по отношение на своите ангажименти за трайни гаранции. Найчесто
използваният от САЩ аргумент, свързан с бойните оръжия , е, че техните
съюзници са защитени от цялата гама от американски стратегически ядрени
оръжия. Това е така, но съвсем типично е от страна на съюзниците да смятат,
че размерът и структурата на американския стратегически арсенал са много подобре
пригодени да поддържат равноправни взаимоотношения с Русия, отколкото
да защитават своите съюзници. Всъщност, ако Съединените щати нямаха поети
някакви ангажименти за трайни ядрени гаранции, техният стратегически ядрен
арсенал би изглеждал точно така, както изглежда и днес.
Освен това е много трудно за съюзниците на САЩ в Азия да видят конкретния
принос на американските ICBM и SLBM към разширеното ядрено възпиране и
трайните ядрени гаранции. Една междуконтинентална балистична ракета (ICBM)
може наистина да бъде използвана за защита на даден американски съюзник, но
най-вероятните целеви зони биха наложили тази ракета да прелети над Русия с
ядрена бойна глава – нещо, което един американски президент би премислял наймалко
два пъти на ден всеки ден от седмицата. Също така една изстреляна от
подводница балистична ракета (SLBM) би била също толкова непривлекателна, но
по съвсем други причини: типичните американски SLBM имат много повече глави с
индивидуално насочване от ракетите ICBM – най-вероятно заради предварително
определените цели. Освен ако Вашингтон не реши да сведе съвсем преднамерено
техния брой до само няколко бойни глави с малка разрушителна мощ. Това обаче
означава, че бомбардировачът в триадата би останал най-подходящ за изпълнение
на мисиите по разширено възпиране. Такива бомбардировачи се използват найчесто
по време на кризи, заедно с тяхната платформа за изстрелване за бомби
B-61. Освен това те са и много по-видими от ICBM и SLBM, които са обикновено
по-невидими и доста отдалечени. Затова тези бомбардировачи могат да бъдат
използвани редовно в случай на най-належаща необходимост.
От друга страна в Съединените щати все още няма постигнато пълно единодушие
за необходимостта от разполагане на нови тактически ядрени оръжия в
Азия. А дебатът по този въпрос, поне в публичната му форма, се води предимно от
мозъчните тръстове и анализаторите. През май 2015 г. обаче в доклада си „Проект
„Атом” Центърът за стратегически и международни изследвания подсказва,
че има необходимост от разполагането на нови такива оръжия. 47 Кларк Мърдок,
ръководител на изследването, наречено „Проект „Атом”, се обявява за подновяване
на ядрената стратегия и официалната ядрена позиция на Съединените щати
за периода 2025–2050 г. Той заявява, че ако не се направи това, най-вероятно ядрените
оръжия ще продължат да се разпространяват, а правдоподобността на
американското разширено ядрено възпиране, както и гаранциите по отношение
на съюзниците на САЩ, ще загубят голяма част от своята стойност. Мърдок
се застъпва и за една стратегия, наречена „Добре премерена реакция”, която би
довела до по-добър набор от отчетливи ядрени решения от страна на Съединените
щати (възпиране на противниците от прекрачване на ядрения праг, целящо да
преодолее американското превъзходство при конвенционалните оръжия), както и
до по-солиден набор от разположени на предна позиция ядрени оръжия в подкрепа
DIPLOMACY 18/2016
71