DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ
а не с ядрено въоръжение, но биха могли да играят важна роля във всеки регионален
конфликт. И все пак, разполагането на системи за противоракетна отбрана засилва
донякъде стремежа към изграждане на по-големи и по-усъвършенствани арсенали,
тъй като американските противници непрекъснато търсят нови начини,
които да им гарантират ефективно проникване във все по-добре организираната
отбрана.
Още повече, че новите предизвикателства от страна на технологичните иновации
не се ограничават единствено до ядрените арсенали. Конвенционалните способности
също се увеличават до степен, до която да могат да изпълняват мисии
от рода на атаки срещу по-сложни цели, за каквито мисии преди това са били необходими
ядрени оръжия. Съединените щати също подобряват своите възможности
за конвенционални удари с висока точност, като увеличават възможностите си
за нанасянето на първи удар срещу част от ядрения арсенал на противника, без
да се налага да прекрачват ядрения праг. А разработваните от страна на Китай
усъвършенствани балистични ракети с конвенционално въоръжение, както и на хиперзвукови
летателни апарати , показва, че и тази държава е тръгнала по същия
път. Подобни решения водят до повишаване на ядрения праг, но в тях съществува
и рисков елемент: ако например даден опонент изтълкува подобна атака като сериозен
опит за накърняване на ядрените му възможности, той може да заключи,
че е изправен пред дилемата „или действаш, или губиш”.
Погледнато обаче от положителната страна, ядрените норми в Азия се променят
бавно. Например правилото, че ядрените оръжия не са стандартно оборудване
за никоя съвременна страна, както например са паспортите или националните
превозвачи, засега остава непроменено. При по-малко от 10 страни с ядрено
оръжие в рамките на една международна общност от над 190 държави, трябва
да заключим, че международните норми изключват ядрените оръжия. Тези норми
обаче се размиват донякъде от броя на страните-бенефициенти на разширеното
ядрено възпиране. А ако броят на тези страни бъде прибавен в списъка с ядрените
държави, то процентът на „защитените от ядрено оръжие” страни в рамките на
международната общност нараства от 5% на почти 25%.
Не трябва обаче да се пренебрегва и фактът, че това, което е нормално за
международната общност, не е нормално за големите сили. И петте постоянни
членки на Съвета за сигурност на ООН са ядрени страни. От групата Г-7 – три
(САЩ, Великобритания и Франция) са страни с ядрени оръжия; останалите четири
(Канада, Германия, Италия и Япония) са покрити от трайните ядрени гаранции. А
от групата Г-20 (без Европейския съюз, за когото това е неприложимо) само шест
държави – Аржентина, Бразилия, Индонезия, Мексико, Саудитска Арабия и Южна
Африка – нито притежават ядрено оръжие, нито са покрити от трайните ядрени
гаранции, като в своето минало някои от тях даже са „флиртували” с тази свобода
на избор или са я прилагали на практика. А ако вземем и 10-те най-големи икономики
в света (определени въз основа на паритета на покупателната им способност
през август 2016 г. в „World Factbook” на ЦРУ), само Бразилия и Индонезия не разполагат
с ядрено оръжие и не са покрити от трайните ядрени гаранции.
Казано накратко, ядрените оръжия може да не са стандартно оборудване за
съвременните държави, но все пак се считат от най-големите сили в света за
някаква стандартна форма на ядрена сигурност. Защото силата привлича сила. И
има много малка вероятност бъдещият ядрен ред в Азия да покаже някакви откло-
DIPLOMACY 18/2016
77