DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩИТА: ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ПОСТ-КОЛОНИАЛНА...
изпълни своята отговорност да защити населението в рамките на собствената си
територия поради нежелание или невъзможност да направи това. Естествено тази
втора отговорност може да се реализира единствено чрез процедури на ООН. 10
Третото послание имаше за цел да направи ясно за държавите членки, че „отговорността
за защита” не се свеждаше вече само до военната интервенция. Тя
по-скоро включваше следните три специфични отговорности:
A. Отговорността да предотвратяваш: тоест, да се заемаш и да се справяш с
основните и преки причини за вътрешните конфликти, както и за всякакви други,
предизвикани от човека кризи, които излагат хората на опасност. 11
Б. Отговорността да реагираш: тоест, да отговаряш с подходящите мерки на
ситуации с непреодолими човешки нужди, като това може да включва принудителни
мерки от рода на санкции и международно преследване, а в краен случай – и военна
интервенция. 12
В. Отговорността да възстановяваш: тоест, да осигуряваш – най-вече след
военна интервенция – пълна подкрепа, свързана с възобновяването, реконструкцията
и помирението, поставяйки акцент върху причините за щетите, които самата
интервенция е имала за цел да предотврати. 13
Често се казва, че най-важният принцип е превенцията, докато най-спорна остава
реакцията или, с други думи, използването на военна сила.
Четвъртото послание бе призив за въвеждане на принципи за адекватно поведение
при използването на сила в рамките на доктрината R2P. Тук обаче изникна
въпросът, свързан с огромната пропаст между легитимността и законосъобразността.
В отговор на това Светът за сигурност определи за легитимността пет
критерия, които трябва да бъдат съблюдавани от международната общност и от
самия Съвет за сигурност при вземане на решения за всеки отделен случай на хуманитарна
интервенция. 14 Петте критерия включват:
1. Справедлива кауза
2. Правилно намерение
3. В краен случай
4. Пропорционални средства
5. Разумна перспектива
Що се отнася до законосъобразността, Комисията реши, че след като веднъж
Съветът за сигурност вземе под внимание и петте критерия по отношение на легитимността,
принудителната намеса престава да бъде вече под въпрос. Ние обаче
твърдим, че тук доктрината R2P няма как да издържи поради изложените по-долу
четири причини:
• Неяснота на самата доктрина и липсата на ясни юридически указания;
• Безизходицата в Съвета за сигурност, която остава нерешена;
• Липсата на морал;
• Провал на доктрината R2P в практиката.
10 Пак там.
11 Доклад на Международната комисия по интервенции и държавен суверенитет. „Отговорност за защита.”(2001):
155-75. Pg. XI
12 Пак там.
13 Пак там.
14 Заедно с техните обяснения, които не могат да бъдат включени тук поради липса на достатъчно
място.
DIPLOMACY 18/2016
109