DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ
основа на управлението на конфликти, на контрол на ескалацията и на прекратяването
на войни. Този елемент на успокояване на противниците има нещо общо с
елемента „гаранции за съюзниците”, тъй като изпраща сигнали, че Съединените
щати зачитат жизнено важните интереси на останалите, но в същото време
контекстът на „успокояването” е коренно различен от този на „гаранциите”.
И накрая, наред с взаимоотношенията на Съединените щати с техните съюзници
въз основа на „трайните ядрени гаранции” има и един друг елемент, който
бихме могли да наречем „връзване”. Съединените щати нямат интерес ядрените
им ангажименти да бъдат определяни единствено от желанието на някой съюзник
да нарече своите интереси жизнено важни. Затова те използват трайните ядрени
гаранции като „въженце”, с което да обуздават евентуални прекалени желания
на своите съюзници. А това е нещо, което те не биха могли да направят, ако тези
техни съюзници имаха свой собствен ядрен арсенал.
Един от елементите на „връзването” заслужава малко по-специално внимание.
Силата на ангажиментите на САЩ, поети по отношение на защитата на даден
съюзник, им дава възможност да заплашат, че ще се откажат от тези ангажименти
в случай че въпросният съюзник прекрачи конкретен, определен от Вашингтон
поведенчески праг – ако например започне да разработва свой собствен ядрен
арсенал. Такъв елемент на „придърпване” съществува във всеки съюз и се усеща
даже на равнището на конвенционалните сили. Затова не е никак чудно, че има такава
възможност за „придърпване” и в областта на ядрените взаимоотношения.
И така, какво се случва в Азия? През 2013 г. Брад Робъртс заявява: „Разширеното
възпиране и стратегическата стабилност в Североизточна Азия придобиха отново
значение, незапомнено от времето на най-тъмните дни на Студената война. А
това е естествен резултат от събитията в областта на сигурността.” 45
Сигурността е област, в която Австралия има пряк интерес. Днес, през 2016
г., ние австралийците не смятаме автоматично, че ANZUS е ядрен съюз. Той обаче
е такъв още от 60-те години на миналия век, когато Съединените щати изградиха
в Австралия малък брой критични съоръжения – в Норт Уест Кейп, в Пайн Гап и в
Нурунгар. Това бяха съоръжения, свързани директно с командването и контрола на
американския ядрен арсенал. Днес по линия на съюза ANZUS Австралия е бенефициент
на гаранциите на Съединените щати, че са готови да защитават – при необходимост
– жизнено важните австралийски интереси в областта на ядрените
въоръжения. Тези гаранции могат да бъдат намерени и в Параграф 2 от „Доктрината
Никсън” от 1970 г. Вероятно тази доктрина бе публикувана в уверение към
съюзниците, че договореностите по разширеното ядрено възпиране от страна
на Съединените щати ще продължат в тяхна защита даже след подписване от
тяхна страна на ДНЯО като държави без ядрено оръжие. А подобни поверителни
уверения са били вече дадени на австралийското правителство по време на преговорите
за подписването на самия договор.
Потвърждения на тези най-общи гаранции са били давани периодично и на съюзниците
на Съединените щати в официални документи в областта на отбраната
на САЩ през следващите десетилетия, последните от които са направени в
Обобщаващия доклад за официалната ядрена позиция на САЩ от 2010 г., както
и в Четиригодишния преглед на отбраната на Съединените щати от 2014 г. Непрекъснато
променящата се стратегическа среда през тези десетилетия обаче
постави остри въпроси както по отношение на уверяващите, така и на уверява-
DIPLOMACY 18/2016
69