DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ
чението на реалната или бъдещата промяна се подсилва от конкуриращите се
помежду си визии за формата на бъдещия регионален ред. Докато по-наклонените
силови градиенти предизвикват разрастване на ядрения арсенал в рамките на
„двойката” Корея-Южна Азия, то не толкова силно наклонените силови градиенти
– например във взаимоотношенията между Съединените щати и Китай и Китай
и Индия – предизвикват нова вълна от безпокойство, повдигайки в същото време
въпроса за толерираната и нетолериранатанепоносима асиметрия в ядрените
баланси. А онези, които се страхуват, че биха могли да останат от по-неблагоприятната
страна на баланса на силите, най-често се опитват да неутрализират
всяко възможно предимство на който и да е от своите противници.
Така, както азиатските ядрени арсенали останаха по принцип малки и до голяма
степен несъвършени. В тях обаче се съдържа висока степен на технологичен
„микс”. Този „микс” включва както оборудването на балистичните ракети с
множество глави с индивидуално насочване (MIRV-ing), така и разработването на
маневрени бойни глави, имащи за цел да избягват противоракетна отбрана и да
достигат предварително определените цели (MARV-ing). В него има и нов акцент
върху мобилните ракети с наземно базиране, както и върху разработването на
ядрени системи с морско базиране. До този момент има включени само сравнително
малък брой средства за доставка , но все пак тенденцията е възходяща. И
естествено този технологичен „микс” се усеща и при все по-честото разполагане
на не-ядрени системи, което оказва влияние върху общите изчисления на ядрените
активи, като например системите за противоракетна отбрана и възможностите
за нанасяне на конвенционални удари с голяма точност. Всичко това се чувства и
в скоростта, с която се развиват събитията в кибернетичното и космическото
пространство.
Освен това някои ядрени държави (като например Пакистан) започнаха нещо,
което може да бъде наречено технологично запълване на празнoтитете , като
увеличиха броя на разположените системи от тактически ядрени оръжия с малък
обхват на действие, които по принцип се разполагат в близост до фронтовата линия.
Тези разполагания подчертават чувството на уязвимост на Пакистан, произтичащо
от все по-нарастващия дисбаланс на конвенционалните сили в Южна Азия.
Такива разполагания обаче представляват стрес за командните и контролните
системи. И както е казал Майкъл Крепон, 54 при липсата на модерни технологии,
които не позволяват неконтролирани ядрени експлозии, единственият начин тези
ядрени оръжия да останат безопасни, сигурни и непокътнати, е да бъдат държани
някъде скрити и на известно разстояние от всякакви конфликти.
В резултат на бързото развитие на този технологичен „микс” в регионалните
арсенали вече се наблюдават все повече иновации, както и все по-голямо желание
за запълване на празнините, съществуващи по традиция в бившите структури на
ядрените сили. А на най-високо равнище Съединените щати постепенно въвеждат
системи за противоракетна отбрана – предимно и най-вече заради увеличаващите
се възможности на регионалните арсенали от балистични ракети.
Подобни разполагания имат най-вече за цел да парират примитивните способности
на Северна Корея, но не изцяло: тъй като от една страна имат за цел да
внесат успокоение сред регионалните съюзници, а от друга – да дадат знак, че
разполагат с възможности да уравновесят донякъде китайските ракети с тактически
и оперативен обсег действие, болшинството от които са с конвенционално,
76
ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016