DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩИТА: ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ПОСТ-КОЛОНИАЛНА...
то R2P се употребява по „политически целесъобразен” начин от могъщи държави,
които така подкопават нейната сила в рамките на международното право. 35 След
гореизложеното ние твърдим, че доктрината R2P не беше пълен провал в Либия.
Независимо от това, дали намесата на международната общност доведе до смяна
на режима или не, в Либия бяха спасени човешки животи.
През 2011 г. конфликтът в Сирия бе доведен до вниманието на Съвета за сигурност,
за да бъде дадена санкция за военна намеса въз основа на R2P. 36 Китай и
Русия обаче използваха правото си на вето въз основа на следния аргумент: „Съединените
щати вече злоупотребиха с R2P като претекст за „смяна на режима”
и направиха това в случая с Либия”. Накратко, „невъзможността да се стигне до
консенсус, за да се реагира на ситуацията в Сирия, където е документирано на
широка основа извършването на престъпления срещу човечеството, е провал на
отговорността на Съвета за сигурност да защити сирийското население”. 37
Освен това през 2014 г. имаше солидни доказателства за извършване в Палестинските
територии от страна на Израел на военни престъпления и евентуално
престъпления срещу човечеството. Бяха направени и някои изследвания от
страна на правозащитни НПО-та, като „Амнести Интернешънъл” и „Хюман Райтс
Уотч”, които доказаха нарушения на международното право от страна на Израел.
38 Наред с мисията за установяване на факти на Обединените нации, Докладът
„Голдстоун”, който по-късно изтегли своя иск (както се твърди – в резултат на
политически натиск), обвини Израел в нападения срещу мирното население и извършване
на военни престъпления в нарушение на международното право. Нищо
от това обаче не бе последвано по никакъв начин от някакви военни действия от
страна на международната общност или от прилагане на доктрината R2P.
Заключение
След като обсъдихме тук концепцията за хуманитарна намеса и въвеждането
през 2005 г. на доктрината „Отговорност за защита” (R2P), зададохме и въпрос
относно юридическата основа на тази доктрина, стигайки до заключението, че
използваният в самата доктрина език е доста неясен и несигурен по отношение
на това кой има право да защити дадена нация и кога. След това критикувахме
липсата на политическа воля и проблема с безизходицата в Съвета за сигурност,
като приведохме и доводи за това, че R2P не успя да помогне за излизането – при
35 Alex J. Bellamy, The Responsibility to Protect and the Problem of Regime Change. EInternational Relations. 27
септември 2011. На интернет адрес: http://www.e-ir.info/2011/09/27/the-responsibility-to-protect-and-theproblem-ofregime-change/
36 "Съветът за сигурност на ООН не успява да приеме проекто-декларация, осъждаща репресиите на
Сирия срещу антиправителствените протести поради вето от страна на Руската федерация и
Китай”. Отразяване на среща на ООН и съобщения за пресата. 4 октомври 2011. На интернет адрес:
http://www.un.org/press/en/2011/sc10403.doc.htm
37 "Съветът за сигурност на ООН не успява да отстои отговорността си да защити Сирия". ICRtoP.
7 октомври 2011. На интернет адрес: http://icrtopblog.org/2011/10/07/un-security-council-fails-to-uphold-itsresponsibility-to-protect-in-syria/
38 “Черен петък” в Газа': „Последни разследвания на военните престъпления на Израел в Рафах”. Амнести
Интернешънъл 29 юли 2015, на интернет адрес: retrieved at: https://www.amnesty.org/en/latest/
news/2015/07/gaza-cutting-edge-investigation-rafah/ “Израел: По-задълбочен поглед към нападенията на
училищата в Газа”. Хюман Райтс Уотч. 11 септември 2014, На интернет адресret at: https://www.hrw.
org/news/2014/09/11/israel-depth-look-gaza-school-attacks
DIPLOMACY 18/2016
115