Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

САЩ КАТО

САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА СИЛА В АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН... търговския представител, Майкъл Фроман. Резултатите от обсъжданията, които вече се преместиха на местна почва в Съединените щати, могат да имат глобални последствия. Тези сравнително високи стандарти на Транс-тихоокеанското споразумение за партньорство (ТТСП), което включва също защита на труда и на околната среда, могат да служат като образец за бъдещия световен търговски режим. Въпреки че се счита за успех на американската дипломация, ТТСП се сблъсква със силния отпор от страна на някои користни интереси, а даже и с известно „народно” недоволство в самите Съединени щати, дължащо се отчасти на динамиката на настоящата президентска кампания, която ще приключи на 8 ноември, 2016 г. Президентът Обама, който смята, че американското „лидерство” в Азиатско-тихоокеанския регион е застрашено по време на дебата за ТТСП, се надява, че по-широкото му значение ще се реализира надлежно, както и че ще може да си осигури в Конгреса достатъчна двупартийна подкрепа, с която да получи одобрение преди да напусне президентския си пост. Самият Обама, ведно с по-широкото му виждане за Азиатско-тихоокеанския регион, е сериозно атакуван и в международен план – най-вече от Китай с неговите агресивни нападки във военната и военноморската сфера и неговата икономическа политика, включително и водещата позиция на тази страна при създаването на Азиатска банка за инвестиции в инфраструктурата, която вече има 57 члена, а със сигурност ще има и други. Даже някои близки съюзници на Съединените щати, включително и съседна Канада, вече показаха своята готовност да се присъединят към тази банка. Според мен ще бъде мъдро от страна на Съединените щати да решат да се присъединят и те, обаче с имплицитен „пакет, с едно по-широко и принципно транс-тихоокеанско разбиране, което да включва и така полемизирания „морски свят”. По такъв начин китайците ще бъдат принудени да участват и те, но с едно „огромно и болезнено пренастройване на своето отношение и своите действия” – ако трябва да използвам терминологията на Центъра „Белфер”. Неотдавнашната среща на най-високо равнище на „Групата на двадесетте” (Г- 20) в Хангжу, на която домакин бе президентът Си Джинпинг, се оказа символ на новата световна известност на Китай. За президента Обама тази среща бе нещо като предизвикателство. Тъй като по време на провеждането й за него имаше няколко неудобни момента – както от дипломатическа гледна точка, така и по същество (понеже по време на неформалните разговори се наложи да обсъжда с руския президент Владимир Путин Сирия и кибер-сигурността). Не трябва да се забравя обаче, че от историческа гледна точка по време на президентството на Джордж У. Буш точно Съединените щати организираха и проведоха през 2009 г. първата среща на най-високо равнище, озаглавена „Финансови пазари и световна икономика”. И точно тази среща постави началото на редовните заседания на Г-20, както и на самия процес. Това е една мрежа. Това е едно партньорство. Това е един дипломатически процес, в рамките на който около 19 национални лидери, плюс президентите на Европейския съвет и на Европейската комисия, участваха лично по време на дискусиите в Хангжу. Освен това, на тази среща присъстваха като гости и 8 национални лидери, както и 8 лидери на международни организации, включително и Генералният секретар на Обединените нации – Бан Ки Мун. В заключителното комюнике от срещата бе включено следното изявление: „Ние вярваме, че по-тясното сътрудничество и съвместните действия на членовете на Г-20 ще засилят доверието, ще ускорят действието на движещите сили и ще задълбочат сътрудничеството в областта на DIPLOMACY 18/2016 99

САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА СИЛА В АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН... глобалния икономически растеж, като допринесат по такъв начин за просперитета на всички, както и за благоденствието на целия свят.” Доколкото сегашното ръководство на Китай приема насериозно това разширено партньорство, както и историческия пример на Америка като бързо развиваща се сила, която подкрепя основаното на правила сътрудничество с „отворени врати” за всички, заедно с нейните идеи, продукти и инвестиции, възходът на тази страна може също да допринесе за мира в Азиатско-тихоокеанския регион. А тестът този път може да бъде за китайската дипломация – така както американската дипломация бе понякога подлагана на ожесточени тестове. Ако Джон Хей беше още жив днес, през 2016 г., и би могъл да наблюдава конкурентната ситуация в Азиатско-тихоокеанския регион – така, както правеше през 1899 и 1900 г., както и да размишлява върху ролята на Съединените щати при оформянето на „реда” в този регион, той би останал истински доволен от това, което вижда. Поне според мен. 100 Алън Хенриксън, заслужил професор по история на дипломацията на името на Лий И. Дъркс, е основател и директор на „Дипломатически изследвания” в Института по право и дипломация „Флетчър” в рамките на университета „Тъфтс” в Медфорд, Масачузетс, САЩ. Преподава история на външната политика на САЩ и на отношенията между САЩ и Европа, политическа география, както и теория и практика на дипломацията. През 2010-2011 г. е „Фулбрайт Шуман” професор в Колежа на Европа в Брюж. Преди това е преподавал като „Фулбрайт” професор във Виенската дипломатическа академия, Китайския университет по външна политика в Пекин, както и в Националния институт по изследвания на отбраната в Токио. Бил е също гост-лектор по история на дипломацията в Държавния департамент на САЩ и изследовател към Международния център на учените „Удроу Уилсън”. ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

Журнал KAZENERGY № 3 - 2006 Часть 1
Swansea Bay City Region A City Deal 2016-2035
«Нова Стратегічна Концепція для ... - NATO Watch
ﺍﻟﺘﻐﻠﺐ ﻋﻠﻰ ﺍﻟﻬﺸﺎﺷﺔ ﻓﻲ ﺃﻓﺮﻳﻘﻴﺎ
август 2009 - Евразийский Банк Развития
Завантажити документ [pdf, 1.87 Mb] - Українська енергетика UA ...
سبتمبر
RADNI DOKUMENT
AID BUDGET SUMMARY 2016–17
RDA
OECD-action-plan-on-the-sustainable-development-goals-2016
верные друзья? - Carnegie Endowment for International Peace
ICIB 2015 & 2016
A ‘remain’ vote the dangerous choice for prosperity security and democracy