DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

Recommendations

Info

САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА СИЛА В АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН... търговския представител, Майкъл Фроман. Резултатите от обсъжданията, които вече се преместиха на местна почва в Съединените щати, могат да имат глобални последствия. Тези сравнително високи стандарти на Транс-тихоокеанското споразумение за партньорство (ТТСП), което включва също защита на труда и на околната среда, могат да служат като образец за бъдещия световен търговски режим. Въпреки че се счита за успех на американската дипломация, ТТСП се сблъсква със силния отпор от страна на някои користни интереси, а даже и с известно „народно” недоволство в самите Съединени щати, дължащо се отчасти на динамиката на настоящата президентска кампания, която ще приключи на 8 ноември, 2016 г. Президентът Обама, който смята, че американското „лидерство” в Азиатско-тихоокеанския регион е застрашено по време на дебата за ТТСП, се надява, че по-широкото му значение ще се реализира надлежно, както и че ще може да си осигури в Конгреса достатъчна двупартийна подкрепа, с която да получи одобрение преди да напусне президентския си пост. Самият Обама, ведно с по-широкото му виждане за Азиатско-тихоокеанския регион, е сериозно атакуван и в международен план – най-вече от Китай с неговите агресивни нападки във военната и военноморската сфера и неговата икономическа политика, включително и водещата позиция на тази страна при създаването на Азиатска банка за инвестиции в инфраструктурата, която вече има 57 члена, а със сигурност ще има и други. Даже някои близки съюзници на Съединените щати, включително и съседна Канада, вече показаха своята готовност да се присъединят към тази банка. Според мен ще бъде мъдро от страна на Съединените щати да решат да се присъединят и те, обаче с имплицитен „пакет, с едно по-широко и принципно транс-тихоокеанско разбиране, което да включва и така полемизирания „морски свят”. По такъв начин китайците ще бъдат принудени да участват и те, но с едно „огромно и болезнено пренастройване на своето отношение и своите действия” – ако трябва да използвам терминологията на Центъра „Белфер”. Неотдавнашната среща на най-високо равнище на „Групата на двадесетте” (Г- 20) в Хангжу, на която домакин бе президентът Си Джинпинг, се оказа символ на новата световна известност на Китай. За президента Обама тази среща бе нещо като предизвикателство. Тъй като по време на провеждането й за него имаше няколко неудобни момента – както от дипломатическа гледна точка, така и по същество (понеже по време на неформалните разговори се наложи да обсъжда с руския президент Владимир Путин Сирия и кибер-сигурността). Не трябва да се забравя обаче, че от историческа гледна точка по време на президентството на Джордж У. Буш точно Съединените щати организираха и проведоха през 2009 г. първата среща на най-високо равнище, озаглавена „Финансови пазари и световна икономика”. И точно тази среща постави началото на редовните заседания на Г-20, както и на самия процес. Това е една мрежа. Това е едно партньорство. Това е един дипломатически процес, в рамките на който около 19 национални лидери, плюс президентите на Европейския съвет и на Европейската комисия, участваха лично по време на дискусиите в Хангжу. Освен това, на тази среща присъстваха като гости и 8 национални лидери, както и 8 лидери на международни организации, включително и Генералният секретар на Обединените нации – Бан Ки Мун. В заключителното комюнике от срещата бе включено следното изявление: „Ние вярваме, че по-тясното сътрудничество и съвместните действия на членовете на Г-20 ще засилят доверието, ще ускорят действието на движещите сили и ще задълбочат сътрудничеството в областта на <strong>DIPLOMACY</strong> 18/2016 99
САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА СИЛА В АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН... глобалния икономически растеж, като допринесат по такъв начин за просперитета на всички, както и за благоденствието на целия свят.” Доколкото сегашното ръководство на Китай приема насериозно това разширено партньорство, както и историческия пример на Америка като бързо развиваща се сила, която подкрепя основаното на правила сътрудничество с „отворени врати” за всички, заедно с нейните идеи, продукти и инвестиции, възходът на тази страна може също да допринесе за мира в Азиатско-тихоокеанския регион. А тестът този път може да бъде за китайската дипломация – така както американската дипломация бе понякога подлагана на ожесточени тестове. Ако Джон Хей беше още жив днес, през 2016 г., и би могъл да наблюдава конкурентната ситуация в Азиатско-тихоокеанския регион – така, както правеше през 1899 и 1900 г., както и да размишлява върху ролята на Съединените щати при оформянето на „реда” в този регион, той би останал истински доволен от това, което вижда. Поне според мен. 100 Алън Хенриксън, заслужил професор по история на дипломацията на името на Лий И. Дъркс, е основател и директор на „Дипломатически изследвания” в Института по право и дипломация „Флетчър” в рамките на университета „Тъфтс” в Медфорд, Масачузетс, САЩ. Преподава история на външната политика на САЩ и на отношенията между САЩ и Европа, политическа география, както и теория и практика на дипломацията. През 2010-2011 г. е „Фулбрайт Шуман” професор в Колежа на Европа в Брюж. Преди това е преподавал като „Фулбрайт” професор във Виенската дипломатическа академия, Китайския университет по външна политика в Пекин, както и в Националния институт по изследвания на отбраната в Токио. Бил е също гост-лектор по история на дипломацията в Държавния департамент на САЩ и изследовател към Международния център на учените „Удроу Уилсън”. <strong>ДИПЛОМАЦИЯ</strong> 18/2016
Page 1 and 2:
18/2016 Октомври-Декем
Page 3 and 4:
Дипломатическият и
Page 5 and 6:
CONTENTS Contents INTERVIEW The Eur
Page 7 and 8:
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ
Page 9 and 10:
СТРАТЕГИИ ЗА СЪЗДА
Page 11 and 12:
Page 13 and 14:
Page 15 and 16:
Page 17 and 18:
Page 19 and 20:
Page 21 and 22:
Page 23 and 24:
СЛОВАШКОТО ПРЕДСЕД
Page 25 and 26:
Page 27 and 28:
Page 29 and 30:
Page 31 and 32:
РОЛЯТА НА МЕЖДУНАР
Page 33 and 34:
Page 35 and 36:
Page 37 and 38:
СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БА
Page 39 and 40:
Page 41 and 42:
Page 43 and 44:
Page 45 and 46:
ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
Page 47 and 48:
ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
Page 49 and 50: ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
Page 85 and 86: САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА
Page 99: САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА
Page 103 and 104: РЕГИОНАЛИЗМИТЕ В Е
Page 109 and 110: ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩ
Page 120 and 121: 18/2016 October/December DOCENDO DI
Page 122 and 123: THE EUROPEAN UNION IS A WEALTH THAT
Page 124 and 125: NATION BRANDING EFFORTS OF POST-SOC
Page 136 and 137: THE SLOVAK PRESIDENCY OF THE COUNCI
Page 144 and 145: STRATEGIC EQUILIBRIUM IN THE BLACK
Page 150 and 151:
STRATEGIC EQUILIBRIUM IN THE BLACK
Page 152 and 153:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER A sh
Page 154 and 155:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER prom
Page 156 and 157:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER depl
Page 158 and 159:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER migh
Page 160 and 161:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER to h
Page 162 and 163:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER nucl
Page 164 and 165:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER Both
Page 166 and 167:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER stra
Page 168 and 169:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER in m
Page 170 and 171:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER thin
Page 172 and 173:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER give
Page 174 and 175:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER nucl
Page 176 and 177:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER What
Page 178 and 179:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER of t
Page 180 and 181:
THE UNITED STATES AS A RISING POWER
Page 182 and 183:
Page 184 and 185:
Page 186 and 187:
Page 188 and 189:
Page 190 and 191:
Page 192 and 193:
Page 194 and 195:
THE ROLE OF INTERNATIONAL ACTORS IN
Page 196 and 197:
THE ROLE OF INTERNATIONAL ACTORS IN
Page 198 and 199:
COMPETING REGIONALISM IN EUROPE AND
Page 200 and 201:
Page 202 and 203:
Page 204 and 205:
RESPONSIBILITY TO PROTECT: THE CONT
Page 206 and 207:
Page 208 and 209:
Page 210 and 211:
Page 212:
ИНТЕРВЮ ЕВРОПЕЙСКИ
show all

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?