DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ
както и упоритата неохота от страна на това правителство да направи това. И
тук въпросът не е, че Китай няма механизми за осъществяване на контрол върху
експорта на подобни стоки; въпросът е, че по каквито и да е причини такъв контрол
просто не се осъществява.
И накрая, а оттук накъде? Според Брад Робъртс има три възможни алтернативни
пътя: на първо място пътят на статуквото, при който отношенията ще
продължат да се развиват по познатия модел; на второ място е един по-конкурентен,
милитаризиран път, при който двустранните ядрени отношения ще придобият
до голяма степен характер на едно по-широко стратегическо съперничество; и
трето – един път, характеризиращ се с малко по-широко сътрудничество, както
и с известни елементи от официалния контрол над въоръженията, независимо от
продължаващата ядрена модернизация от страна и на двете държави. 21 Тук интересното
е, че Робъртс разглежда първия път като най-малко вероятен, като
прогнозира, че бъдещите взаимоотношения ще се движат на ръба между по-милитаризирания
и конкурентен път, от една страна, и по-колаборативния и интерактивен
път, от друга. Той не предлага прогнози за това, кое от двете е по-вероятно
да се случи, но е прав в твърдението си, че по-колаборативните двустранни
отношения могат да доведат до по-колаборативни ядрени взаимоотношения;
както и че по-конкурентните двустранни отношения биха могли да доведат до
по-конкурентни ядрени отношения. Коя алтернатива обаче ще окаже по-силно влияние
върху бъдещия ядрен ред в азиатския регион?
IV. Тревоги на субконтинента
Южна Азия предлага единствения случай в света на трайно съперничество
между двама регионални ядрени опоненти. Още повече че Индия и Пакистан са две
от четирите ядрени държави извън рамките на ДНЯО. И това е без да се вземе
предвид фактът, че техните двустранни взаимоотношения са редовно измествани
настрани от отношенията им с Китай, Русия и Съединените щати. Освен
това пакистанските екстремистки групи засилват съществуващите опасения
от вътрешна заплаха. И всички тези фактори са преплетени по начин, който прави
ядрения проблем в Южна Азия изключително труден.
Наскоро Уилям Пери, бивш министър на отбраната на Съединените щати,
включи в съответния списък вероятността от регионална ядрена война на подконтинента
като един от петте „кошмарни сценария”. 22 Подобна загриженост е
породена до голяма степен и от усещането, че съперничеството между тези две
страни предлага „жив канал” за ядрен обмен. Канал, който може да бъде използван
от пакистанските екстремистки групи както за разпалване на конфликт между
двете държави, така и за изваждане на пакистанските ядрени оръжия „на светло”,
което би ги направило много по-уязвими за залавяне от страна на радикалните
групи. Тази новина не е чак толкова лоша. От индийския „мирен” ядрен взрив през
1974 г. вече минаха повече от 40 години. Както и 25 години от 1990 г., когато
според някои анализатори Китай изпробва от свое име първото ядрено оръжие на
Пакистан на площадката за ядрени изпитания „Лоп Нор”. 23 Всичките тези години
обаче не успяха да разрешат стратегическото съперничество между двете страни.
Нито пък дават някакъв признак, че която и да е от тях даже би направила
опит да използва ядрено оръжие срещу другата. Явно първият фактор за това е
чистата предпазливост, докато вторият показва, че и двете държави смятат,
58
ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016