Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

ПРОМЕНЯЩИЯТ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ вания в областта на китайския подход към управлението на кризи. В последния си труд Алистер Лаин Джонстон 17 подсказва, че Китай разработва серия от конкретни принципи и практики за управлението на кризи, които са в състояние да упражнят контрол върху ескалацията на даден конфликт. Тези принципи и практики обаче са противоположни на установените вече военни концепции, т.е. на силата и енергията на китайския национализъм, както и на една недоразвита институционална рамка: Основното е, че Китай е провел сравнително голям брой изследвания в областта на управлението на кризи – изследвания, които донякъде потвърждават принципите и практиките, разработени от редица американски специалисти по време на Студената война … Китайските специалисти са разработили също концепции (напр. военни операции извън периодите на война), както и сценарии (напр. нестабилност по границите), които отчетливо обясняват ролята на Китайската народна армия при управлението на кризи, която е различна от ролята на тази армия по време на война. Има обаче доста голямо разминаване между тези принципи и практики, от една страна, и някои китайски военни оперативни концепции, от друга. Освен това някои отклонения, като например хипер-национализмът и всякакви твърдения за китайската изключителност, също се разминават с принципите при управлението на кризи. И накрая, вземащите решения при управлението на кризи институции, механизми и процедури все още не са достигнали желаното равнище на развитие. Ясно е, че стабилността на ядрените взаимоотношения между САЩ и Китай ще зависи от нещо повече от доброто проектиране на ядрения арсенал. В рамките на тези взаимоотношения съществува дневен ред, към който може да се подхожда единствено посредством официален ядрен диалог. 18 А това е нещо, което Китай отказва да приеме въпреки активното участие тази страна в неофициални разговори с , които включват някои от основните въпроси. Освен това, в американо-китайските взаимоотношения би трябвало да присъстват и теми извън обхвата на предизвикателствата, които произтичат за всяка една от страните. В ролята си на две велики сили в Азия САЩ и Китай имат известни отговорности по отношение на управлението на по-широкия регионален ядрен ред. В този контекст има една област, в която Вашингтон би искал да види малко повече сътрудничество от страна на Пекин, т.е. тази държава да сложи край на индустриалната помощ, която някои китайски фирми оказват на програмите за разпространение на ядрени оръжия на други страни. Повдигнатото през 2014-2015 г. от американски съд обвинение срещу китаеца Ли Фанг-уей (известен още като Карл Ли или Карл Лий) е само последният случай в това отношение, който обаче придоби голяма публичност. Ли Фанг-уей не е китайският еквивалент на А. К. Хан в смисъл на личен принос към разпространението на ядрените технологии. Защото нивото на нанесените от страна на Хан щети не може да бъде надминато. Някои обаче твърдят, че Хан е на второ място в този списък. Той помага при осигуряването на индустриална помощ за иранските балистични ракети и иранската ядрена програма, като използва редица фиктивни дружества и скрити крайни потребители. 19 Дейността на Ли е документирана подробно и на редица други места. 20 По-важното тук обаче са непрекъснатите опити на Държавния департамент от 2007 г. насам да накара китайското правителство да преустанови тази дейност на Ли, DIPLOMACY 18/2016 57

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ както и упоритата неохота от страна на това правителство да направи това. И тук въпросът не е, че Китай няма механизми за осъществяване на контрол върху експорта на подобни стоки; въпросът е, че по каквито и да е причини такъв контрол просто не се осъществява. И накрая, а оттук накъде? Според Брад Робъртс има три възможни алтернативни пътя: на първо място пътят на статуквото, при който отношенията ще продължат да се развиват по познатия модел; на второ място е един по-конкурентен, милитаризиран път, при който двустранните ядрени отношения ще придобият до голяма степен характер на едно по-широко стратегическо съперничество; и трето – един път, характеризиращ се с малко по-широко сътрудничество, както и с известни елементи от официалния контрол над въоръженията, независимо от продължаващата ядрена модернизация от страна и на двете държави. 21 Тук интересното е, че Робъртс разглежда първия път като най-малко вероятен, като прогнозира, че бъдещите взаимоотношения ще се движат на ръба между по-милитаризирания и конкурентен път, от една страна, и по-колаборативния и интерактивен път, от друга. Той не предлага прогнози за това, кое от двете е по-вероятно да се случи, но е прав в твърдението си, че по-колаборативните двустранни отношения могат да доведат до по-колаборативни ядрени взаимоотношения; както и че по-конкурентните двустранни отношения биха могли да доведат до по-конкурентни ядрени отношения. Коя алтернатива обаче ще окаже по-силно влияние върху бъдещия ядрен ред в азиатския регион? IV. Тревоги на субконтинента Южна Азия предлага единствения случай в света на трайно съперничество между двама регионални ядрени опоненти. Още повече че Индия и Пакистан са две от четирите ядрени държави извън рамките на ДНЯО. И това е без да се вземе предвид фактът, че техните двустранни взаимоотношения са редовно измествани настрани от отношенията им с Китай, Русия и Съединените щати. Освен това пакистанските екстремистки групи засилват съществуващите опасения от вътрешна заплаха. И всички тези фактори са преплетени по начин, който прави ядрения проблем в Южна Азия изключително труден. Наскоро Уилям Пери, бивш министър на отбраната на Съединените щати, включи в съответния списък вероятността от регионална ядрена война на подконтинента като един от петте „кошмарни сценария”. 22 Подобна загриженост е породена до голяма степен и от усещането, че съперничеството между тези две страни предлага „жив канал” за ядрен обмен. Канал, който може да бъде използван от пакистанските екстремистки групи както за разпалване на конфликт между двете държави, така и за изваждане на пакистанските ядрени оръжия „на светло”, което би ги направило много по-уязвими за залавяне от страна на радикалните групи. Тази новина не е чак толкова лоша. От индийския „мирен” ядрен взрив през 1974 г. вече минаха повече от 40 години. Както и 25 години от 1990 г., когато според някои анализатори Китай изпробва от свое име първото ядрено оръжие на Пакистан на площадката за ядрени изпитания „Лоп Нор”. 23 Всичките тези години обаче не успяха да разрешат стратегическото съперничество между двете страни. Нито пък дават някакъв признак, че която и да е от тях даже би направила опит да използва ядрено оръжие срещу другата. Явно първият фактор за това е чистата предпазливост, докато вторият показва, че и двете държави смятат, 58 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

Журнал KAZENERGY № 3 - 2006 Часть 1
Swansea Bay City Region A City Deal 2016-2035
ﺍﻟﺘﻐﻠﺐ ﻋﻠﻰ ﺍﻟﻬﺸﺎﺷﺔ ﻓﻲ ﺃﻓﺮﻳﻘﻴﺎ
«Нова Стратегічна Концепція для ... - NATO Watch
август 2009 - Евразийский Банк Развития
AID BUDGET SUMMARY 2016–17
Завантажити документ [pdf, 1.87 Mb] - Українська енергетика UA ...
RDA
OECD-action-plan-on-the-sustainable-development-goals-2016
ЛАнДшАфтное рАзнообрАзие и СиСтемА оСобо охрАняемых ...
VOICE
Korea-China FTA: Antidumping - 대외경제정책연구원
A WEALTH OF NATIONS
Керівництво з методології інновацій - I3E